Сакс махна щипката и монтира листовете на рамката за четене до Райм — устройство, което прелистваше страниците вместо него.
Той погледна документа, после пак таблиците.
— Не искаш ли да го прегледаш? — попита тя.
— Може би по-късно.
Амелия пак бръкна в куфарчето.
— Ето списък на служителите в ССД, които имат достъп до досиетата — наричат ги „килери".
— Аха, като нещо, в което пазиш мръсните си тайни, а?
— Точно така. С Пуласки проверихме алибитата им. Трябва пак да отидем да говорим с двамата главни техници, но засега имаме това.
Сакс написа имена и някои коментари на едната бяла дъска.
Андрю Стърлинг, президент, управителен директор: алиби — на Лонг Айлънд, да се провери;
Шон Касъл, началник отдел „Маркетинг и продажби няма алиби;
Уейн Джилеспи, директор на Технически отдел: няма алиби;
Самюел Броктън, директор на отдел „Законов надзор": алиби —
от хотела потвърждават, че е бил във Вашингтон;
Питър Арлонсо-Кемпър, директор „Личен състав": алиби — с жена си, да се провери;
Стивън Шредер, главен техник, дневна смяна: предстои да се разпита;
Фарук Мамеда, главен техник, нощна смяна: предстои да се разпита.
— Мел? — провикна се Райм. — Провери в НКИЦ и управлението.
Купър провери имената в Националния криминален информационен център и неговия еквивалент в нюйоркската полиция, а също в Програмата за контрол на опасни престъпници към Министерството на правосъдието.
— Чакай… май излезе нещо.
— Какво? — попита Сакс, като се приближи.
— Арлонсо Кемпър. Дело срещу малолетен в Пенсилвания. Нападение преди двайсет и пет години. Още е засекретено.
— Възрастта съвпада. Сега е на около трийсет и пет. Със светла кожа.
— Разсекрети досието. Или поне провери дали е същият човек.
— Ще се опитам — отговори Купър.
Райм кимна към списъка на заподозрените:
— Има ли информация за другите?
— Не. Само за него.
Купър провери в различни щатски и федерални архиви и някои професионални организации. Сви рамене:
— Завършил е Калифорнийския университет в Хастингс. Не намирам връзка с Пенсилвания. Изглежда, че е единак. След колежа единствената организация, в която е членувал, е Националната асоциация на служителите в областта на човешките ресурси…. Така. Ето какво има в досието като непълнолетен. Нападнал е друго хлапе в заведение за непълнолетни… О!
— Какво „о"?
— Не е той. Няма тире. Името е друго. Непълнолетният престъпник е с малко име Арлонсо и фамилия Кемпър. — Той погледна списъка. — Този е Питър с фамилно име. Арлонсо-Кемпър. Написал съм го грешно. Ако бях сложил тирето, изобщо нямаше да излезе. Съжалявам.
Райм сви рамене:
— Не е голямо прегрешение.
Това беше отрезвяващ урок за природата на данните, помисли си той. Бяха намерили заподозрян и дори описанието на Купър подсказваше, че може да е той (Изглежда, че е единак…), но следата се оказа съвсем погрешна заради една малка неточност, един пропуснат знак. Ако Купър не беше забелязал, че е сбъркал, можеха да заподозрат неоснователно човека — да тръгнат по погрешна следа.
Сакс седна до Райм, който видя особено изражение в очите й и попита:
— Какво има?
— Странно, но след като се върнах, се чувствам, сякаш някаква магия се е развалила. Мисля, че имам нужда от независимо мнение за ССД. Загубих чувство за преценка, докато бях там. Самото място е дезориентиращо.
— В какъв смисъл? — попита Селито.
— Бил ли си във Вегас?
Той беше ходил с бившата си съпруга. Райм се изсмя:
— Лас Вегас, където единственият въпрос е колко пари мога да загубя. И защо искам да ги изхарча?
Сакс продължи:
— Почувствах се като в казино. Външният свят не съществува. Малки или никакви прозорци. Няма непринудени разговори, няма смях. Всички са абсолютно съсредоточени върху работата си. Сякаш си попаднал в друг свят.
— Искаш още едно мнение за мястото, така ли? — попита Селито.
— Да.
— На някой журналист? — предложи Райм.
Партньорът на Том, Питър Ходинс, беше работил като репортер в „Ню Йорк Таймс", а сега пишеше популярни книги за политиката и обществото. Вероятно имаше колеги, които са писали за мините за данни.
Сакс обаче поклати глава:
— Не. На някого, който е имал пряк контакт с тях. Може би някой бивш служител.
— Добре. Лон, ще се обадиш ли в Бюрото по труда?