„Да става каквото ще" — помисли си.
— Това противоречи на всички закони на науката, закони, които са признати от всяка напреднала цивилизация на Земята. Да се твърди, че нашата планета е само на шест хиляди години… все едно да ми пораснат крила и да излетя през прозореца.
Негърът се намръщи.
„Ето, мъртъв съм" — помисли си ученият.
Джонсън изпитателно се втренчи в него. После кимна:
— Знаех си, мамка му! Това са пълни глупости. Шест хиляди години… Таратанци!
— Мога да ти препоръчам една книга, ако искаш да прочетеш повече. Авторът се казва Ричард Доукинс и…
— Не ща да чета ник'ви книги, бе, човек. Вярвам ти.
Артър изпита искрено желание да удари юмрука на чернокожия със своя. Но се въздържа.
— Какво ще каже майка ти, ако й кажеш? — попита.
Черният го погледна удивено:
— Няма да й кажа. Това е загубена работа. С майка не се спори.
„Или с баща" — помисли си Артър.
Джонсън стана сериозен.
— Слушай. Говори се, че не си направил онова, за което са те окошарили.
— Разбира се.
— Ама все пак са те гепили.
— Да.
— Какво стана?
— Де да знаех. Мисля за това, откакто ме арестуваха. Само за това мисля. Как е могъл да го направи?
— Кой?
— Истинският убиец.
— Аха. Като в „Беглецът". Или О’Джей.
— Полицията намери всякакви улики, които ме поставят на местопрестъплението. По някакъв начин истинският убиец е знаел всичко за мен. Каква кола карам, къде живея, навиците ми. Дори е знаел какво съм купувал — и е подхвърлил такива улики. Сигурен съм, че така е станало.
Антон Джонсън се замисли. После се изсмя.
— Човече. Твоя грешка.
— Как така?
— Ами, че си купил тия неща. Трябваше да ги откраднеш! Така никой няма да знае нищо за тебе.
23
Друго фоайе.
Но много по-различно от това на ССД.
Амелия Сакс не беше виждала по-голям хаос. Може би по времето, когато беше патрулиращ полицай и я изпращаха по сигнали за домашни свади между наркомани в Хеле Кичън. Но дори онези хора имаха чувство за достойнство, стараеха се.
Това място я накара да потрепери. Организацията с идеална цел „Лична неприкосновеност сега!", разположена в бившата фабрика за пиана в Челси, биеше рекорда по немарливост.
Купчини компютърни разпечатки, книги — сред тях много юридически учебници и пожълтели сборници със закони — вестници и списания. Кашони, пълни със същото. Телефонни указатели, федерални регистри.
И прах. Тонове прах.
На едно бюро младеж по дънки и раздърпан пуловер ожесточено тракаше върху стара компютърна клавиатура и говореше тихо по мобилен телефон чрез слушалка в ухото. Развлечени хора с дънки и тениски или джинси и измачкани работни ризи влизаха в офиса, оставяха папки или вземаха бележки със съобщения, оставени по телефона, и пак излизаха.
Стените бяха покрити с отпечатани на принтер лозунги и евтини плакати.
КНИЖАРНИЦИ: ИЗГАРЯЙТЕ КАСОВИТЕ БЕЛЕЖКИ НА КЛИЕНТИТЕ СИ, ПРЕДИ ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА ИЗГОРИ КНИГИТЕ ИМ!!!
На нагънато парче картон бе изписано знаменитото изречение от романа на Джордж Оруел „1984": Големият брат те гледа!
На олющената стена срещу Сакс гордо висеше плакат:
ПАРТИЗАНСКИ НАРЪЧНИК ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНАТА НЕПРИКОСНОВЕНОСТ:
* Никога не давайте социалноосигурителния си номер.
* Никога не давайте телефонния си номер.
* Не пазарувайте с карти за редовни клиенти.
* Никога не участвайте в социологически проучвания.
* Отписвайте се от всеки списък, от който е възможно.
* Не попълвайте картите за регистрация на продукти.
* Не попълвайте „гаранционни" карти. Не са ви нужни, за да важи гаранцията. Те са средство за събиране на информация!
* Помнете — най-опасното оръжие на нацистите е била информацията.
* Стойте „вън от обсег", колкото можете повече.
Сакс се опитваше да осмисли прочетеното, когато една очукана врата се отвори и към нея се приближи дребен мъж с бледа кожа и напрегнато изражение, ръкува се с нея и я покани в кабинета си, който беше още по-разхвърлян от фоайето.
Калвин Гедес, бившият служител на ССД, сега работеше в организацията за защита на личната тайна.
— Преминах в противниковия лагер — каза с усмивка.
Бе изоставил консервативния стил на обличане в ССД и носеше жълта риза, дънки и маратонки.
Любезната му усмивка бързо помръкна, докато Сакс му разказваше за убийствата.
— Да — прошепна той, като се втренчи пред себе си. — Знаех си, че ще се случи нещо такова. Знаех си!