— Гърбовете на книгите не се виждат.
— Именно. Веднъж се промъкнах и надникнах. И знаете ли? Не бяха за компютри, за личната неприкосновеност, за данни или за бизнес. Бяха главно исторически, философски, политически: за Римската империя, за китайските императори, Франклин Рузвелт, Джон Кенеди, Сталин, Иди Амин, Хрушчов. Четеше много за нацистите. Никой не е използвал информацията като тях и той много обича да го казва. Те за пръв път са приложили изчислителната техника масово, за да следят цели етнически групи. Така затвърдили властта си. Стърлинг прави същото в света на бизнеса. Обърнете внимание на името на компанията. Ес-Ес-Де? Говори се, че нарочно го е измислил така. Ес-Ес — нацистката елитна армия. Ес-Де — службата им за държавна сигурност и разузнаване. Знаете ли какво означава според конкурентите му? „Сменяме Съвест за Долари".
Гедес се изсмя мрачно.
— О, не ме разбирайте погрешно. Андрю не мрази евреите. Нито някоя друга етническа група. Политика, националност, религия, раса — тези неща не означават нищо за него. Веднъж го чух да казва: „Информацията няма граници." Източникът на власт през двайсет и първи век ще бъде информацията, не нефтът или географското положение. А Андрю Стърлинг иска да е най-могъщият човек на земята… Не знам дали ви е изнесъл любимата си лекция „Мините на данни са Бог".
— Предпазват ни от диабет, позволяват ни да купуваме коледни подаръци на децата си и помагат на полицията да разкрива престъпления. Тази ли?
— Същата. И всичко това е вярно. Кажете ми обаче, заслужава ли си заради всички тези блага някой да знае всяка подробност за живота ви? Може би ви е все едно; стига така да спестите някой и друг долар. Но наистина ли искате лазерите на системата за мониторинг на потреблението да сканират очите ви всеки път, когато отидете на кино, или да записват реакцията ви, докато гледате рекламите преди филма?
Искате ли в ключовете на колата ви да има чип, който да покаже на полицията, че миналата седмица сте карали със сто и петдесет километра в час, а маршрутът ви е минавал само по шосета с ограничение осемдесет? Искате ли непознати да знаят какво бельо носи дъщеря ви? Или по кое време на деня правите секс?
— Какво?
— Да, „Инър-съркъл" знае, че днес следобед сте купили презервативи и лубрикант, а съпругът ви се е качил на влака в шест и петнайсет. Знае, че сте сами вкъщи, защото синът ви е на мач, а дъщеря ви си купува дрехи от моден бутик във Вилидж. Знае, че в седем и осемнайсет сте пуснали порноканала по кабелната. И че в десет без петнайсет сте поръчали китайски деликатеси за подобаващ завършек на вечерта. Цялата тази информация е там… О, ССД знае дали децата ви са се държали лошо в училище и кога да ви изпрати рекламни брошури за частни учители и детски психолози. Дали съпругът ви има проблеми в леглото и дали да му изпрати дискретни листовки за лекарства срещу еректилна дисфункция. Знае кога семейните проблеми, нещата, които сте купили, и отсъствието ви от работа подсказват склонност към самоубийство…
— Но това е хубаво. Така можете да получите помощ от психолог.
Гедес се изсмя мрачно:
— Грешка. Психотерапията на потенциални самоубийци не е изгоден бизнес. ССД изпраща името ви на местни погребални агенции и психолози, които помагат на хора, загубили близък човек — които ще спечелят всичките ви близки за клиенти, не само един депресиран човек. Между другото, това се оказа много доходно начинание.
Сакс остана шокирана.
— Чували ли сте за „спрягане"?
— Не.
— ССД има информационна мрежа, в чийто център сте вие. Да я наречем „Светът на детектив Сакс". Вие сте като главина на колело, а спиците отиват към партньорите, съпрузите, родителите, съседите, колегите ви, всеки, с чиято помощ ССД може да получи информация за вас и да извлече изгода от нея. Всички, с които имате някакъв контакт, са свързани с вас. От своя страна всеки от тези хора е център и десетки други са свързани с него.
Гедес се сети още нещо и очите му заблестяха.
— Чували ли сте за метаданни?
— Какво са това?
— Данни за данните. Всеки документ, който е създаден или се пази на даден компютър — писма, досиета, доклади, съдебни материали, счетоводни сметки, списъци за покупки — се зарежда със скрити данни. Кой го е създал, къде е бил изпратен, какви промени са правени в него и кой ги е направил — всичко се записва там секунда по секунда. Пишете рапорт до шефа си и на шега започвате с обръщението „Уважаеми господин Малоумник", после го изтривате и го написвате според протокола. Обаче информацията за „господин Малоумник" се запазва.