— Сериозно?
— О, да. Размерът на един текстов файл обикновено е много по-голям от текста на самия документ. Какво е другото? Метаданни. Програмата за управление на данни „Уочтауър" има специални ботове — тоест софтуерни роботи — чиято единствена работа е да откриват и записват метаданните от всеки документ, който постъпва в системата. Наричахме я „Сенчестият отдел", защото метаданните са като сенки на основните данни — и обикновено са много по-показателни.
Сянка, шестнайсетични, хранилища, килери… За Амелия Сакс това бе цял нов свят.
Гедес обичаше да говори пред схватлива публика. Приведе се напред.
— Знаете ли, че ССД има образователен отдел?
Тя си спомни брошурата на фирмата, която Мел Купър бе намерил в Интернет.
— Да. „Едю сърв".
— Но Стърлинг не ви е разказал за нея, нали?
— Не.
— Защото не е искал да ви каже, че основната му функция е да събира колкото може повече информация за децата. Като се започне от детската градина. Какво купуват, какво гледат, какви Интернет сайтове разглеждат, какви бележки получават, какво пише в медицинските им картони… Това е много, много ценна информация за търговците. Ако питате мен обаче, най-плашещото в „Едю сърв" е, че училищните ръководства могат да вземат данните от ССД, да правят компютърни прогнози за представянето на учениците си и въз основа на това да подготвят учебните програми — все за благото на обществото, разбира се, съвсем по Оруеловски. Като гледаме досието на Били, той трябва да се квалифицира като работник в производството. Сузи става за лекар, но само в общественото здравеопазване… Ако контролираш децата, контролираш бъдещето. Между другото, това е друг елемент от философията на Адолф Хитлер. — Той се засмя. — Добре, свършвам лекцията… Вече разбирате защо не издържах повече.
Неочаквано се намръщи:
— Хрумна ми нещо, свързано с вашия случай. В ССД имахме неприятен инцидент. Преди много години. Преди фирмата да се премести в Ню Йорк. Смъртен случай. Може би е съвпадение, но…
— Разкажете ми.
— По онова време възлагахме голяма част от събирането на данни на ловци.
— На какво?
— Фирми или лица, които набавят данни. Странна порода. Приличат малко на траперите от едно време или на златотърсачите. Вижте, данните имат странно привличане. Пристрастяваш се към лова. Не можеш да се заситиш. Колкото повече намираш, толкова повече искаш. Тези хора търсят все нови начини да ги събират. Те са амбициозни, безскрупулни. Шон Касъл влезе в занаята по този начин. Беше ловец на данни.
Както и да е. Имаше един удивителен ловец на данни. Работеше в малка фирма. Мисля, че се наричаше „Роки Маунтинс Дейта", базирана в Колорадо… Как му беше името? — Гедес присви очи. — Може би Гордън някой си. Или пък това му беше фамилията? Няма значение. Научихме, че побеснял, защото ССД смяташе да погълне фирмата му. Започнал да събира всякакви данни за компанията и самия Стърлинг — обърнал нещата срещу тях. Помислихме си, че иска да злепостави и да изнудва директора, за да спре сливането. Знаете ли, че Анди Стърлинг — Андрю Младши — също работи в компанията?
Тя кимна.
— Говореше се, че Стърлинг го изоставил преди години, но хлапето го открило. После обаче се появиха слухове, че имало друг изоставен син. От един от браковете му или незаконороден. Нещо, което Андрю искал да запази в тайна… Както и да е. Докато Стърлинг и други хора преговаряха за поглъщането на „Роки Маунтинс", този Гордън умря — загина при някаква катастрофа, струва ми се. Само толкова знам. Не съм бил там. Бях в Долината и пишех програми.
— Осъществи ли се сливането?
— Да. Когато поиска нещо, Андрю си го взима… Нека да ви дам предположение кой е убиецът. Самият Андрю Стърлинг.
— Има алиби.
— Нима? Не забравяйте, че той е кралят на информацията. Ако можете да контролирате данните, можете и да ги променяте. Внимателно ли проверихте алибито му?
— Сега го проверяваме.
— Добре, но дори да се потвърди, той има хора, които работят за него и са готови да направят всичко, което поиска. Абсолютно всичко. Не забравяйте, че други му вършат черната работа.
— Той е мултимилионер. Какъв интерес има да краде монети или картини, а после да убива жертвите?
— Интерес ли? — Гедес повиши глас като учител, говорещ на ученик, който не разбира урока. — Интересът му е да стане най-могъщият човек на света. Иска да включи в малката си колекция от данни всички хора на земята.