— За бога, Линкълн, качвай се в автобуса!
Вечерта се обади на Адриана и успя да проведе нормален разговор, преди да попита как е прекарала деня. Тя отговори, че с майка й напазарували, но имало много хора. Врява, блъсканица. Гласът й звучеше адски гузно.
Въпреки това Линкълн не можеше да обвинява никого без доказателства.
Затова продължи да се държи, сякаш нищо не е станало. Следващия път, когато Арт дойде на гости, той го остави да слуша музика в къщата, измъкна се навън въоръжен с четка за кучешки косми (от същите, които сега криминалистите използваха при огледи) и събра улики от дясната седалка на корвета.
Прибра частиците в найлоново пликче и при следващата си среща с Адриана тайно взе проби от шапката и палтото й. Чувстваше се като нищожество, изгаряше от срам, но това не му попречи да сравни влакната на един от микроскопите в училище. Бяха същите — космите от кожената шапка и синтетичните влакна от палтото.
Момичето, на което смяташе да предложи брак, му изневеряваше.
Освен това от състоянието на влакната в колата на Артър заключи, че се е возила неведнъж или два пъти.
Накрая, седмица по-късно, ги видя заедно в колата и вече нямаше съмнение.
Линкълн се оттегли с достойнство, не вдигна скандал. Просто се оттегли. Нямаше желание да се кара. Остави връзката им да приключи. Няколкото им срещи след това преминаха сковано, с неловко мълчание. За негово удивление тя изглеждаше разстроена от дистанцирането му. По дяволите! Да не би да си мислеше, че може да ходи с двамата едновременно? Сърдеше се на него… макар че тя беше тази, която го лъжеше.
Линкълн се дистанцира и от братовчед си. Търсеше всякакви причини: изпити, състезания и — най-великото оправдание — това, че не го бяха приели в Масачузетс.
Момчетата се виждаха от време на време — по семейни поводи, на церемонията по завършването — но между тях всичко се промени, промени се коренно. Колкото до Адриана, никой от двамата повече не спомена името й.
Целият ми живот се промени. Ако не беше ти, всичко щеше да бъде различно…
Дори сега Райм почувства пулса в слепоочията си. Вече не усещаше хладината в дланите си, но предполагаше, че са се изпотили. Мрачните му мисли бяха прекъснати от влизането на Амелия Сакс.
— Нещо ново? — попита тя.
Лош знак. Ако беше научила нещо съществено от Калвин Гедес, веднага щеше да каже.
— Не — отговори той. — Още чакам Рон да потвърди алибитата. И още никой не се е хванал на клопката на Родни.
Сакс взе чашата кафе, което й предложи Том, и един от малките сандвичи с пуешка шунка от подноса му.
— Ония със салата от тон са по-хубави — отбеляза Лон Селито. — Сам я е правил.
— И този става. — Сакс седна до Райм и му даде да отхапе.
Той нямаше апетит и поклати глава.
— Как е братовчед ти? — попита тя, като погледна досието върху рамката за прелистване.
— Братовчед ми ли?
— Как се справя в затвора? Сигурно му е трудно.
— Не съм говорил с него.
— Сигурно го е срам да те потърси. Обади му се.
— Ще се обадя. Какво казва Гедес.
Сакс призна, че срещата не е донесла големи разкрития.
— През повечето време ми изнася лекция за загубата на личната неприкосновеност.
Разказа някои от най-обезпокоителните подробности: за ежедневното събиране на лична информация, нарушенията, опасността от „Едю сърв", безсмъртността на данните, метаданните в компютърните файлове.
— Нещо полезно за нас — язвително попита той.
— Две неща. Първо, Гедес не е убеден, че Стърлинг е невинен.
— Каза, че има алиби — изтъкна Селито, като взе още един сандвич.
— Може да не го е направил лично. Да е използвал някого.
— Защо? Той е собственик на голяма компания. Какво печели?
— Колкото повече престъпления, толкова повече хората се нуждаят от ССД, за да ги закриля. Гедес твърди, че Стърлинг иска власт. Описа го като информационния Наполеон.
— Значи наема убиец да чупи прозорци, за да може той да ги поправя. — Райм кимна, леко впечатлен от идеята. — Само че планът му се обърна срещу него. Не е подозирал, че ще свържем престъпленията с базата данни на ССД. Добре. Добавете в списъка на заподозрените: „Неизвестен извършител, работещ за Стърлинг."
— Освен това Гедес ми каза, че преди няколко години ССД погълнала една колорадска информационна фирма. Главният им ловец — човек, който събира данни — бил убит.
— Някаква връзка между Стърлинг и смъртта му?
— Гедес не знае. Но си струва да проверим. Ще се заема.
Навън се позвъни и Том отиде да отвори. След малко Рон Пуласки влезе в стаята. Лицето му беше мрачно и потно. Понякога Райм се изкушаваше да му каже да не се вживява прекалено много в работата, но след като самият той я вземаше толкова присърце, реши, че съветът ще прозвучи твърде лицемерно.