Новобранецът обясни, че е проверил повечето алибита за неделята.
— Обадих се във фирмата, събираща таксите на магистралите, и оттам потвърдиха, че Стърлинг е минал през тунел „Мидтаун" в часовете, които каза. Опитах да се обадя на сина му, за да проверя дали баща му е телефонирал от Лонг Айлънд, но апаратът му е изключен… За директора на „Личен състав". Единственото му алиби е жена му. Тя потвърди, че е бил с нея, но се държеше като уплашена мишка. Приказваше същите глупости като съпруга си: „ССД е най-великата фирма на земята, дрън-дрън-дрън…"
Райм, който и без това не вярваше много на свидетели, не се впечатли особено. От приятелката си Кейтрин Данс, специалистка по психология на жестовете и кинесика в Калифорнийското бюро за разследване, знаеше, че дори човек да казва светата истина, пак може да изглежда, че лъже.
Сакс отиде при списъка на заподозрените и внесе новите промени.
Андрю Стърлинг, президент, изпълнителен директор: алиби — на Лонг Айлънд, проверено. Чака се потвърждение от сина му;
Шон Касъл, началник отдел „Маркетинг и продажби няма алиби;
Уейн Джилеспи, директор на Технически отдел: няма алиби;
Самюел Броктън, директор на отдел „Законов надзор": алиби — от хотела потвърждават, че е бил във Вашингтон;
Литър Арлонсо-Кемпър, директор „Личен състав": алиби — с жена си, потвърдено (пристрастна);
Стивън Шредер, главен техник, дневна смяна: предстои да се разпита;
Фарук Мамеда, главен техник, нощна смяна: предстои да се разпита;
Клиент на ССД(?): чака се списък от Стърлинг;
Неизвестен извършител, работещ за Андрю Стърлинг (?).
Сакс погледна часовника си.
— Рон, Мамеда вече трябва да се е появил във фирмата. Би ли отишъл да разпиташ него и Шредер? Разбери къде са били вчера по време на убийството на Уайнбърг. Секретарят на Стърлинг също трябва вече да е подготвил списъка. Ако не, стой му до главата, докато го направи. Придай си важен вид. Още по-добре — нетърпелив.
— Да отида в ССД?
— Да.
По някаква причина Пуласки не искаше да се връща.
— Добре. Само да се обадя на Джени да видя дали всичко вкъщи е наред.
Младият полицай извади мобилния си телефон и натисна копчето за бързо набиране.
От разговора, който чу, Райм се досети, че Пуласки говори със сина си, а после — с още по-голямо умиление — с дъщеричката си. Криминалистът престана да го слуша.
След малко неговият телефон иззвъня. Първите две цифри на номера бяха 44.
О, чудесно!
— Команда, вдигни телефона.
— Детектив Райм?
— Инспектор Лонгхърст.
— Знам, че работите по друго разследване, но реших да ви информирам за нашето.
— Разбира се. Казвайте. Как е преподобният Гуудлайт?
— Добре е, макар и малко уплашен. Настоява да не му пращаме нови телохранители или полицаи. Има доверие само на тези, които са стоели при него вече няколко седмици.
— Разбирам го.
— Имаме човек, който проверява всеки, който се приближи до къщата. Бивш служител на САС. Те са най-добрите в занаята… Така, претърсихме тайната квартира в Олдам от мазето до тавана. Искам да ви кажа какво открихме. Следи от мед и олово, вероятно от изпилване на куршуми. Няколко зрънца барут. И много малко количество живак. Според експерта ни по балистика Логан е правил куршуми „дум-дум".
— Да, правилно. С живак във вътрешността на куршума. Нанасят жестоки поражения.
— Намерихме също смазка, която се използва за снайперни пушки. Следи от кислород в умивалника. Вероятно се е изрусил. Няколко тъмносиви влакна — памучни, напоени с нишесте за колосване. Според базите ни от данни са от плата, който се използва за шиене на униформи.
— Мислите ли, че уликите са подхвърлени?
— Според нашите криминалисти, не. Микроследите са били в нищожни количества.
Рус, снайпер, униформа…
— Така. Тук стана още един инцидент, който ни вдигна на крака. Опит за грабеж в една неправителствена организация близо до „Пикадили". Става дума за Агенцията за помощ на Източна Африка, организацията на преподобния Гуудлайт. Охраната дошла навреме и извършителят избягал. Хвърлил шперца си в един канал. По щастлива случайност някакъв минувач го видял. Накратко, нашите хора взеха шперца и намериха следи от пръст. Съдържа останки от хмел — сорт, който расте главно в Уоруикшир. Използва се в производството на битър.