— Битър? Това някаква напитка ли е?
— Да, вид бира. В Лондон имаме архив с данни за различни алкохолни напитки и техните съставки.
„Също като моя" — помисли си Райм.
— Наистина ли?
— Лично съм го събирала — похвали се Лонгхърст.
— Чудесно. И какво?
— Единствената пивоварна, която използва този сорт хмел, е около Бирмингам. Получихме видеозапис на крадеца в неправителствената организация и покрай хмела ми хрумна да проверя видеозаписите от Бирмингам. Наистина, няколко часа по-късно същият субект е пристигнал на гара „Ню Стрийт". Носил голяма раница. За съжаление го изгубихме в тълпата.
Райм се замисли. Големият въпрос беше дали частиците от хмел са фалшива улика, оставена, с цел да ги заблуди. Можеше да предположи само ако беше участвал в огледа на местопрестъплението или вещественото доказателство бе при него. Сега обаче трябваше да се осланя само на предчувствието си.
Подхвърлено или не?
Райм взе решение:
— Инспекторе, това не ми вдъхва доверие. Мисля, че Логан се опитва да ни заблуди. Правил го е и преди. Иска да хвърлите всички усилия в Бирмингам, докато той подготвя истинския удар в Лондон.
— Радвам се, че го казвате, детективе. Аз също бях по-склонна на това предположение.
— Трябва да продължим по плана. Къде е екипът?
— Дани Крюгер е в Лондон с хората си. Човекът от ФБР също. Френският агент и представителят на Интерпол проверяват следи в Оксфорд и Съри. Засега обаче не са открили нещо съществено.
— На ваше място бих ги изпратил в Бирмингам. Незабавно. Без много шум, но да бият на очи.
Инспекторката се засмя:
— Да покажем на Логан, че сме се хванали на въдицата.
— Именно. Искам да си помисли, че се надяваме да го заловим там. Изпратете и няколко души от специалните части. Вдигнете малко шум, направете да изглежда, сякаш сваляте гарда в Лондон.
— А в същото време ще засилим наблюдението там.
— Точно така. Кажете на хората си, че ще използва снайпер. Изрусил се е и ще носи сива униформа.
— Отлично, детективе. Веднага ще се заема.
— Дръжте ме в течение.
— Дочуване.
Райм подаде команда за прекъсване на разговора и точно в този момент от другата страна на стаята се чу глас:
— Хей… вашите приятели в ССД си разбират от работата. Не мога да проникна до първа база.
Родни Шарнек. Райм съвсем го беше забравил.
Рошавият младеж стана от компютъра и отиде при другите.
— „Инър-съркъл" се охранява по-строго от форт Нокс. Същото важи и за системата им за управление на данни — „Уочтауър". Дълбоко се съмнявам, че някой може да проникне без цяла армия от суперкомпютри, които не се намират във всеки магазин.
— Но… — подкани го Райм, който видя тревогата му.
— Ами, ССД има система за сигурност, каквато досега не бях виждал. Доста солидна. Дори бих казал, страшна. Влязох с анонимно Ай Ди и заличавах следите си в движение. Но какво става? Техният бот проникна в моята система и се опита да ме разконспирира от онова, което намери в свободното пространство.
— Ох, Родни, какво точно означава това?
Младежът обясни, че в свободното пространство на твърдия диск могат да се намерят фрагменти от данни, дори изтрита информация, и има програми, които ги сглобяват в годна за разчитане форма. Защитната система на ССД разбрала, че Шарнек заличава следите си, затова проникнала в неговия компютър и започнала да чете информацията в свободното пространство на диска, за да го разкрие.
— Опасна работа. Съвсем случайно я усетих. Иначе…
Той сви рамене и отпи глътка кафе за утешение.
На Райм му хрумна нещо. Колкото повече обмисляше идеята, толкова повече му харесваше. Погледна слабия младеж.
— Слушай, Родни, какво ще кажеш да си поиграеш на истинско ченге за разнообразие?
Безгрижното изражение на компютърния специалист се промени коренно.
— Вижте, не мисля, че ставам за тая работа.
— Докато не чуеш куршума да свисти до ухото ти, все едно не си живял — отбеляза Селито, като довършваше поредния сандвич.
— Момент, момент… Единственият път, когато съм стрелял, беше в една компютърна игра и…
— О, няма да има никакъв риск — успокои го Райм и развеселено погледна Рон Пуласки, който тъкмо затваряше телефона.
— Какво? — намръщи се новобранецът.
25
— Нещо друго, полицай?
Рон Пуласки погледна безизразното лице на втория секретар на Стърлинг, Джеръми Милс. Той беше „външният" асистент, припомни си младият полицай.