Понеже Шредер е бил на работа по време на убийството на Майра, полицаят не го разпитва за другите престъпления.
— Мисля, че това е всичко. Благодаря.
Нервният младеж излезе и полицаят се облегна назад.
Погледна през едно тясно прозорче. Дланите му се потяха, стомахът му се свиваше. Извади мобилния си телефон. Джеръми беше прав. Нямаше покритие.
— Здравейте.
Пуласки подскочи. Разтреперан, погледна към вратата и видя Марк Уиткъм с няколко бележника под мишница и две чаши кафе в ръка. Той вдигна вежди. До него стоеше малко по-възрастен мъж с преждевременно прошарена коса. Пуласки предположи, че е служител на ССД — понеже носеше униформената бяла риза и тъмен костюм.
Какво означаваше това? Полицаят сви рамене, опита се да се усмихне непринудено и им кимна.
— Рон, това е шефът ми. Сам Броктън.
Двамата мъже се ръкуваха. Броктън внимателно огледа Пуласки и каза, като се усмихна накриво:
— Значи вие сте накарали камериерките в хотел „Уотъргейт" във Вашингтон да ме проверят?
— Боя се, че да.
— Така поне не съм сред заподозрените. Ако имате нужда от нещо, свързано с моя отдел, кажете на Марк. Той ми разказа накратко за разследването.
— Благодаря.
— Късмет.
Броктън излезе. Уиткъм подаде едното кафе на Пуласки.
— За мен ли е? Благодаря.
— Как върви? — попита Уиткъм.
— Върви.
Младежът се засмя и отметна кичур от челото си.
— И вие пазите тайните си като нас.
— Може би е така. Трябва да призная, че тук всички са много услужливи.
— Добре. Свършихте ли?
— Само чакам да получа нещо от господин Стърлинг.
Пуласки си сложи твърде много захар в кафето. Нервно започна да го разбърква и спря, когато си даде сметка, че го е правил твърде дълго.
Уиткъм вдигна чашата си като за наздравица. Погледна през прозореца. Небето беше синьо, градът — обагрен в нюанси на зелено и кафяво.
— Тези прозорчета никога не са ми харесвали. В центъра на Ню Йорк сме, а няма никаква гледка.
— Точно това се чудех. Защо?
— Андрю се притеснява за сигурността. Да не би да ни снимат отвън.
— Наистина ли?
— И не е съвсем без основание. В търговията с данни има много пари. Много.
— Предполагам.
Младият полицай се почуди какви тайни могат да се видят през прозореца от разстояние на четири-пет пресечки, където се намираше най-близката сграда с такава височина.
— В града ли живеете? — поинтересува се Уиткъм.
— Да. В Куинс.
— Аз живея на Лонг Айлънд, но съм отраснал в Астория. Около булевард „Дитмарс". Близо до гарата.
— Ха. Аз съм на три пресечки от там.
— Наистина ли? Ходите ли в „Сейнт Тим"?
— „Сейнт Агнес". Ходил съм в „Сейнт Тим" няколко пъти, но на Джени не й харесаха проповедите. Прекалено много наблягат на вината.
Уиткъм се засмя:
— Отец Олбрайт.
— Ооо, да, същият.
— Брат ми — той е полицай във Филаделфия — казва, че за да накараш убиец да се признае за виновен, трябва просто да го оставиш насаме с отец Олбрайт. Само пет минути и ще си признае всичко.
— Брат ви е полицай, така ли? — засмя се Пуласки.
— В отдел „Наркотици".
— Детектив?
— Да.
— Моят брат е патрул. В Шести район, Гринидж Вилидж.
— Гледай ти. И двамата ни братя… Заедно ли бяхте в академията?
— Да. Навсякъде сме били заедно. Близнаци сме.
— Интересно. Моят е с три години по-голям. Но е много по-едър от мен. Аз мога да мина изпита по физическа подготовка, но едва ли ще победя някой бандит.
— Не ни се налага много често да надвиваме престъпници. Винаги се стараем да ги убедим с добро. Вероятно и вие в Надзорния отдел правите същото.
Уиткъм се засмя:
— Да, доста често.
— Предполагам, че…
— Я, виж кой е тук! — прекъсна го друг глас. — Сержант Фрайди.
Пуласки погледна към вратата и стомахът му се сви. Шон Касъл влезе в стаята, последван от верния си другар, твърде „открехнатият" технически директор Уейн Джилеспи, който добави:
— Върнахте се да съберете още факти, а? Само фактите.
Понеже с Уиткъм бяха говорили за църквата, Пуласки си спомни времето в католическото училище, където с брат си постоянно враждуваха с момчетата от Форест Хил. По-богати, по-добре облечени, по-умни. И по-коварни. („Хей, братята мутанти!") Истински кошмар. Понякога Пуласки се чудеше дали не е постъпил в полицията само заради уважението, което му носеха униформата и пистолетът.