Уиткъм стисна устни.
— Здравей, Марк — каза Джилеспи.
— Как върви, сержант? — обърна се Касъл към полицая.
На улицата Пуласки бе търпял мрачни погледи и обиди, беше прикляквал, за да избегне — успешно или неуспешно — плюнки и хвърлени по него тухли. Ала никой от тези инциденти не го смущаваше толкова, колкото любезните думи, изречени по такъв коварен начин. Игриво, с усмивка. Но усмивка на акула, преди да нагълта жертвата си. Пуласки бе потърсил „сержант Фрайди" в Интернет и бе научил, че е персонаж от стар телевизионен сериал, озаглавен „Драгнет". Макар че Фрайди беше герой, мнозина го смятаха за „квадрат", което явно означаваше сухар, скучен човек.
Едва тогава младият полицай осъзна, че Касъл му се подиграва; ушите му пламнаха от гняв.
— Заповядайте. — Касъл му подаде диск в пластмасова кутийка. — Надявам се да ви послужи.
— Какво е това?
— Списък на клиентите ни, които са теглили информация за жертвите. Нали това искахте?
— О. Очаквах да видя господин Стърлинг.
— Андрю е зает човек. Помоли ме аз да ви го дам.
— Благодаря.
— Доста работа ви чака — отбеляза Джилеспи. — Над триста клиенти в района. И до един са теглили по над двеста маркетингови листи.
— Предупреждавах ви — добави Касъл. — Ще се поизпотите. Така ли се получават нови нашивки?
Сержант Фрайди често бил осмиван от хората, които разпитвал…
Пуласки се усмихна широко.
— Стига, момчета.
— Спокойно, Уиткъм — каза Касъл. — Само се шегуваме. Бога ми. Не бъди такава консерва.
— Какво правиш тук, Марк? — попита Джилеспи. — Не трябва ли да търсиш какви нарушения на закона сме направили?
Уиткъм завъртя очи и се усмихна кисело; личеше, че забележката на колегата му го смути — и обиди.
— Имате ли нещо против да погледна списъка тук? — попита Пуласки. — В случай че имам въпроси?
— Заповядайте.
Касъл отиде при компютъра в ъгъла и го включи… Сложи диска, стартира го и се отдръпна, за да направи място на Пуласки да седне. На екрана се появи съобщение какво иска да прави. Изправен пред няколко възможности, полицаят не знаеше какво да избере — нямаше представа какво означават.
Касъл надникна над рамото му.
— Няма ли да го отворите?
— Ще го отворя. Само се чудех с коя програма е най-добре.
— Нямате много възможности — засмя се Касъл, сякаш беше очевидно. — „Ексел".
— Екс-Ел?
Пуласки съзнаваше, че ушите му са почервенели. Мразеше, когато станеше така. Как мразеше!
— Табличният редактор — опита се да му помогне Уиткъм, но на него и това не му говореше нищо.
— Не познавате ли „Ексел"? — изненада се Джилеспи.
Наведе се и започна да пише на клавиатурата толкова бързо, че полицаят не можеше да следи пръстите му.
Програмата се отвори и на екрана се появи таблица с имена, адреси, дати и часове.
— Нали и преди сте чели таблици.
— Разбира се.
— Но не на „Ексел"? — Джилеспи изненадано вдигна вежди.
— Не. Някои други.
Пуласки осъзна, че така сам се напъхва в капана им. „Просто млъкни и се захващай за работа" — помисли си.
— Някои други? Наистина ли? — попита Касъл. — Интересно…. Е, това е, сержант Фрайди. Късмет.
— Казва се E-K-C-E-Л — произнесе Джилеспи буква по буква. — Ето го изписано на монитора. Разучете я. Лесно се учи. Всяко дете я знае.
— Ще я разгледам.
Двамата мъже излязоха.
— Както казах по-рано — отбеляза Уиткъм, — никой не ги харесва много. Но фирмата не може без тях. Те са гении.
— И явно не пропускат да го покажат — измърмори Пуласки.
— Правилно сте забелязали. Добре, ще ви оставя да работите. Да имате нужда от нещо?
— Ще се справя.
— Ако пак минавате насам, обадете се.
— Добре.
— Или защо не се видим в „Астория"? На кафе. Обичате ли гръцка кухня?
— Обожавам я.
Пуласки си представи приятни мигове на почивка. След травмата на главата бе занемарил няколко приятелства, тъй като не беше сигурен, че на хората им е приятно в компанията му. Щеше да е хубаво да излезе с друг младеж, да пият по бира, може би да гледат някой екшън, все неща, от които Джени не се интересуваше.
Е, по-късно щеше да помисли за това — след края на разследването, разбира се.
Когато Уиткъм излезе, той се огледа. Беше сам. Все пак си спомни неспокойния поглед на Мамеда. Замисли се за специалното предаване за едно казино в Лас Вегас, което с Джени наскоро бяха гледали по телевизията — охранителни камери навсякъде. Спомни си също охранителя в коридора и репортера, чийто живот бил съсипан, след като се опитал да шпионира ССД.