Е, Рон Пуласки горещо се надяваше тук да няма камери. Защото задачата му днес включваше много повече от вземането на диска и разпитването на заподозрени. Линкълн Райм го беше изпратил, за да проникне в може би най-сигурната компютърна система в Ню Йорк.
26
Отпивайки от силното и сладко кафе в кафенето срещу Сивата скала, трийсет и девет годишният Мигел Абрера прелистваше една брошура, която наскоро бе получил по пощата. Това беше поредното от серията необичайни събития, случили се наскоро в живота му. Повечето бяха просто странни или досадни, но това го безпокоеше.
Той отново погледна брошурата. Затвори я и се облегна назад, като погледна часовника си. Имаше още десет минути, докато дойде време да се връща на работа.
Мигел беше специалист по поддръжката, както ги наричаха в ССД, но той казваше на всички, че е чистач. Каквото и да беше названието, задачата му беше да чисти. Той си вършеше добре работата и я обичаше. Защо да се срамува от името й?
Можеше да прекара почивката си в сградата, но безплатното кафе, което осигуряваха в ССД, не беше вкусно, а и не му слагаха истинско мляко или сметана. Освен това не беше от приказливите и предпочиташе да се наслаждава на вестника и кафето си сам. (Цигарите му липсваха. В спешното отделение бе заложил цигарите и макар че Бог не беше спазил своята част от сделката, Мигел се отказа от навика да пуши.)
Вдигна очи и видя свой колега да влиза в кафенето — Тони Петрън, по-възрастен чистач, който сега работеше като директор по поддръжката. Двамата мъже си кимнаха и Мигел се разтревожи, че другият ще седне до него.
Петрън обаче също се усамоти в един ъгъл и извади мобилния си телефон да чете текстовите си съобщения. Мигел отново погледна брошурата, която бе адресирана лично до него. Отпи глътка подсладено кафе и се замисли за другите необичайни неща, които му се бяха случили наскоро.
Например присъствената ведомост. В ССД служителите просто минаваха през въртяща се бариера и компютърът регистрираше по служебната карта дали си влязъл или излязъл. На два пъти през последните няколко месеца обаче системата отказваше да го регистрира. Той винаги работеше по четирийсет часа на седмица и получаваше заплата за четирийсет часа. Няколко пъти обаче случайно погледна ведомостта и видя, че е сгрешена. Беше записано, че е дошъл на работа по-рано и си е тръгнал по-рано. Или че не е работил някой ден през седмицата, но е дошъл в събота. Той обаче никога не правеше така. Уведоми за грешките прекия си началник, който сви рамене:
— Някаква грешка в софтуера може би. Ако не ти режат от надниците, няма проблем.
После се появи проблемът с банковата му сметка. Преди месец за свое удивление установи, че балансът му е с десет хиляди долара по-висок, отколкото би трябвало да бъде. Когато отиде в банката да провери какво става, балансът му вече беше коригиран. И това се беше случвало три пъти досега. Една от погрешно внесените суми бе седемдесет хиляди долара.
Това обаче не беше всичко. Наскоро му се бяха обадили от една фирма за молбата му за ипотека. Само дето не беше искал ипотека. Живееше под наем. С жена му се бяха надявали да купят нещо, но след като тя и синът им загинаха при автомобилна катастрофа, той дори не смееше да си помисли за собствена къща.
Разтревожен, той провери кредитния си доклад. Там обаче нямаше информация за искане на ипотека. Нямаше нищо необичайно, освен че кредитният му рейтинг се беше повишил — при това значително. Това само по себе си беше странно. Макар че той нямаше нищо против тази малка грешка.
Никое от тези неща обаче не го разтревожи толкова, колкото брошурата.
Уважаеми Господин Абрера,
Както добре знаете, в различни периоди от живота си ние преживяваме травматизиращи случки и страдаме от тежки загуби. Разбираемо е в такива моменти хората да срещат трудности с адаптирането в живота. Понякога дори си мислят, че бремето е твърде голямо и предприемат импулсивни, непоправими действия.
Ние, в „Сървайвър Каунсълинг Сървисиз", разбираме трудностите, пред които се изправя човек като вас, който е преживял тежка загуба. Нашите обучени служители ще ви помогнат да преминете през този тежък период с комбинация от медицинска интервенция, сеанси на четири очи и групова психотерапия, ще ви донесат утеха и ще ви напомнят, че животът си струва да се живее.
Мигел Абрера никога не беше мислил за самоубийство, дори в тежките дни веднага след катастрофата преди година и половина. Да сложи край на собствения си живот беше немислимо.