Самият факт, че получаваше такава брошура, беше обезпокоителен. Но две неща сериозно го тревожеха. Първо, брошурата му бе изпратена директно — не препратена — на новия му адрес. Никой от кабинета на бившия му психолог или от болницата, където починаха съпругата и детето му, не знаеше, че преди месец се е преместил в ново жилище.
Второто беше последният абзац: Сега, след като направихте съдбовната стъпка да ни потърсите, Мигел, ние сме готови да ви поканим на безплатна диагностична сесия в удобно за вас време. Не се бавете. Ние можем да ви помогнем!
Той не беше предприемал никакви стъпки, за да търси такава фирма.
Откъде имаха името му?
Е, може би беше странна серия от съвпадения. По-късно щеше да мисли за това. Време беше да се връща на работа. Андрю Стърлинг бе най-добрият и грижовен шеф, който можеше да желае. Но Мигел не се съмняваше, че слуховете са верни: Стърлинг лично проверяваше присъствената ведомост на всеки от служителите си.
Сам в сградата на ССД, Рон Пуласки се взираше в дисплея на мобилния си телефон, докато трескаво крачеше из стаята — осъзна, че я обикаля, сякаш се движи по мрежа, като при оглед на местопрестъпление. Никъде нямаше обхват. Точно както бе казал Джеръми. Трябваше да използва стационарния телефон. Дали се подслушваше?
Изведнъж осъзна, че макар да се беше съгласил да помогне на Линкълн Райм за това начинание, има сериозен риск да изгуби най-важното нещо в живота си след семейството — работата си като полицай. Замисли се колко влиятелен е Андрю Стърлинг. Щом е могъл да съсипе живота на репортер от голям вестник, младият полицай нямаше никакви шансове. Ако го усетеха, щяха да го арестуват. С кариерата му щеше да е свършено. Какво щеше да каже на брат си? Какво щеше да каже на родителите си?
Беше бесен на Райм. Защо не се възпротиви срещу плана да открадне данните? Не беше длъжен да го прави. О, да, детективе… както кажете.
Това беше лудост.
Пуласки си представи тялото на Майра Уайнбърг, втренчена към тавана, с паднал върху челото кичур коса, много напомняща на Джени. Без да се замисля повече, се наведе напред, притисна слушалката на стационарния телефон с брадичката си и набра деветка.
— Райм.
— Детективе. Аз съм.
— Пуласки, къде, по дяволите, се бавиш? — изръмжа криминалистът. — И откъде се обаждаш? Номерът е блокиран.
— Едва сега останах сам — дръпнато отговори полицаят. — И мобилният ми няма покритие.
— Добре, да действаме.
— На компютъра съм.
— Добре, ще извикам Родни Шарнек.
Обектът на кражбата беше онова, за което бе разказал компютърният им специалист — свободното пространство на твърдия диск. Стърлинг твърдеше, че компютрите не водят отчет кога някой служител изтегля досие. Шарнек обаче обясни за информацията, която се съдържа в свободното пространство на компютрите в ССД, и Райм се досети, че тя може да включва данни за изтеглени файлове.
Според Шарнек това бе напълно възможно. Той каза, че няма начин да се проникне в „Инър-съркъл", но трябва да има пo-малък сървър, използван за административна работа, например присъствената ведомост на служителите и тегленето на файлове. Ако Пуласки успееше да проникне в системата, Шарнек щеше да се опита да изтегли данните от свободното пространство. След това щеше да ги сглоби и да види дали някой от служителите е теглил досиета на убитите и на уличените в убийствата жертви.
— Така — обади се Шарнек. — В системата ли си?
— Чета диска, който ми дадоха.
— Хей. Това значи, че са ти дали пасивен достъп. Дай да пробваме нещо друго.
Продиктува на Пуласки няколко команди, които да въведе; абсолютно неразбираеми.
— Казва ми, че нямам разрешение да го правя.
— Ще се опитам да ти намеря вратичка.
Шарнек продиктува на младия полицай няколко още по-неразбираеми команди. Пуласки ги обърка няколко пъти и лицето му пламна. Ядоса се на себе си за досадните разменяния на букви или че пишеше наклонена надясно чертичка, вместо наклонена наляво.
Мозъчна травма…
— Не мога ли просто да използвам мишката?
Шарнек обясни, че операционната система е „Юникс", не някоя от по-лесните за използване, като „Уиндоус". Използваше дълги команди, които се въвеждаха от клавиатурата.
— Ох.
Накрая компютърът прие командата и му даде достъп. Пуласки се почувства страшно горд.
— Включи сега устройството — нареди Шарнек.