От джоба си младият полицай извади преносим 80-гигабайтов харддиск и го включи в Ю Ес Би порта на компютъра. Следвайки инструкциите на Шарнек, стартира програмата, която щеше да превърне свободното пространство на сървъра в отделни файлове, да ги компресира и да ги запише на преносимия диск.
В зависимост от размера на неизползваното пространство можеше да отнеме няколко минути или часове.
На екрана се появи малък прозорец, който извести Пуласки, че програмата „работи".
Той се облегна назад, започна да преглежда информацията за клиентите от компактдиска, която все още беше на монитора. Тези данни също бяха почти неразбираеми. Имената на клиентите, адресите, телефонните им номера и имената на хората с достъп до системата бяха ясни, но голяма част от информацията беше под формата на rаг и zip файлове, явно компресирани маркетингови листи. Той стигна до последната страница — 1120.
Леле… дълго, много дълго трябваше да се рови из тях, докато разбере дали някой от клиентите е имал информацията за жертвите и…
Гласове от коридора прекъснаха мислите му. Приближаваха се към стаята.
„О, не, не сега." Той внимателно взе бръмчащото дисково устройство и го пъхна в джоба на панталоните си. То изщрака. Съвсем слабо, но Пуласки беше сигурен, че се чу и в другия край на стаята. Свързващият кабел се виждаше.
Гласовете се приближиха.
Единият беше на Шон Касъл.
„Още по-близо… Не. Махнете се!"
Прозорчето още стоеше на екрана: Работи…
„По дяволите" — помисли си Пуласки и придърпа стола си напред. Ако някой влезеше, веднага щеше да забележи кабела и прозорчето.
Изведнъж вратата се открехна и Касъл надникна вътре.
— Хей, сержант Фрайди. Как върви?
Полицаят потрепери. Касъл щеше да види дисковото устройство.
— Добре, благодаря.
Премести крака си пред Ю Ес Би порта, за да закрие кабела. Жестът му се стори очевиден.
— Как се справяте с „Ексела"?
— Добре. Много ми харесва.
— Отлично. Това е най-добрата програма. Освен това може да експортира файлове. Работите ли често на „Пауър пойнт"?
— Не много. Не.
— Някой ден може да ви послужи, сержант… когато станете началник. А „Ексел" е много добър за домашните финанси. С него можете да следите всичките си инвестиции. О, върви в пакет и с някои игри. Ще ви харесат.
Пуласки се усмихна, макар че сърцето му биеше шумно като бръмчащия диск.
Касъл му намигна и изчезна.
„Екселът" вървял с игри… Ние в полицията ядем дисковете, арогантен кучи сине!"
Пуласки избърса дланите си в панталоните, които Джени бе изгладила сутринта, както правеше винаги призори или вечерта, ако Рон трябваше да ходи рано на работа.
„Моля те, Боже, не позволявай да загубя работата си" — помоли се наум той. Спомни си деня, в който с брат си се явиха на изпита за полицаи.
И деня, в който завършиха полицейското училище. Церемонията за полагане на клетва, сълзите на майка им, погледите, които размениха с баща си. Това бяха едни от най-хубавите моменти в живота му.
Щеше ли да загуби всичко това? По дяволите. Добре, де, Райм беше гений и никой не преследваше престъпниците с по-голям хъс от него. Но да нарушава закона по този начин… По дяволите, седеше си спокойно в инвалидната количка и всички му прислужваха. Нищо не можеше да му се случи.
Защо трябваше Пуласки да бъде жертвеното агне?
Въпреки тези мисли той се съсредоточи върху нелегалната си задача. „Хайде, хайде, хайде!" — мислено подканваше програмата, но дискът продължаваше да бръмчи тихо, издавайки само, че още работи. Нямаше постепенно запълваща се линийка, нямаше часовник с обратно броене като на филмите.
Работи…
— Какво беше това, Пуласки? — попита Райм.
— Някакви хора. Отидоха си.
— Как върви?
— Добре, струва ми се.
— Струва ти се?
— Ами…
На екрана се появи ново съобщение: Свалянето завърши. Записване на файл?
— Готово, свърши. Пита дали да запише файл.
Шарнек се обади:
— Това е много важно. Прави точно каквото ти казвам.
Даде му инструкции как да създаде файлове, да ги компресира и да ги запише на твърдия диск. С треперещи ръце Пуласки въведе командите. Беше целият в пот. След няколко минути всичко беше готово.
— Сега ще заличиш следите си, ще върнеш всичко, както си беше. За да сме сигурни, че никой няма да повтори това, което направихме току-що, и да те разкрие.
Шарнек му обясни как да намери файловия регистър и го накара да напише още няколко команди. Накрая и това бе изпълнено.