Тенди се надвеси над мен, за да ме погледне в очите.
— Няма определена гаранция за убийство при особени обстоятелства — рече той.
— За какво говориш? Какви особени обстоятелства?
— Колийн е била бременна, когато си я убил, Джак. Ето такива особени обстоятелства. Двойно убийство.
56
Едва осъзнавах какво ми беше казал Тенди.
Колийн не можеше да е била бременна. Не й личеше. Освен това би ми казала. Нали? Зиглър вдигна стола. После двамата с Тенди ме завлякоха обратно на него.
— Лъжеш — казах аз. — Колийн не беше бременна.
— Откъде знаеш? — попита Зиглър. — Да не си получил доклада от аутопсията? Ние обаче го получихме. Ще отнеме известно време, докато излязат резултатите от ДНК пробата, но, така или иначе, няма значение кой е таткото. Може да е била бременна от всеки. Пак си е убийство на детето й.
Тенди ме потупа по рамото.
Извърнах глава, за да го погледна.
— Джак, следиш ли ни мисълта? Досега не записвахме, но сега ще пусна видеозаписа. По-добре ни кажи истината, докато още имаш време.
Тенди излезе и наистина след малко камерата в ъгъла издаде звук и се завъртя. Премигна малка червена лампичка.
Той се върна с тефтер и химикалка.
— Готов ли си, Джак? Защото сега е моментът. Щом се сбогуваме, няма кой да ти помогне. Дори и Феско.
Тъкмо тресна тефтера на масата и Ерик Кейн, моят приятел, възпитаник на Юридическия факултет в Харвард и началник на правния отдел в Private, нахлу в стаята за разпит.
Кейн беше едър мъж, преждевременно побелял, и също като мен беше играл футбол в колежа. Обикновено добре се контролираше, имаше тънко чувство за хумор и излъчваше спокойствие.
Но сега беше побеснял. И това ме накара да се почувствам добре.
— Каза ли нещо, Джак? — викна ми той.
— Не. Само следователите приказваха.
Кейн дойде до мен и завъртя главата ми настрани.
— Кървиш.
После се обърна към Тенди и Зиглър:
— Незаконно е да биете затворници. Към вас не само се е запътил съдебен иск, но освен това побоят автоматично отменя всичко, което е казал.
— Каза, че е невинен — присмя се Зиглър.
— Голямо зло куче — каза Тенди на Зиглър, поглеждайки Кейн. — Бау-бау.
— Настоявам клиентът ми да бъде прегледан от лекар. Незабавно.
57
Разнасяха ме от ченге на ченге, докато стигнем до лазарета на затвора, където сестрата проми раните ми с напоен със спирт тампон. На брадичката ми сложи лепенка.
Мислех си, че ако Колийн е била бременна, няма как детето да е било от мен.
Като изключим прощалната ни среща миналата седмица, не бях виждал Колийн повече от шест месеца. Все пак, щях да различа, ако е била в шестия месец, нали така?
Но, както каза Тенди, убийството на зародиш се смята за особено обстоятелство, в добавка към убийство. Да, щеше да ми бъде отказана гаранция. В действителност можеше да изкарам следващата една година в тази помийна яма, преди да стигна до процес.
Съсредоточих се отново, тъй като на няколко метра от мен Тенди обясняваше на лекаря, че съм се спънал и понеже съм бил с белезници, не съм могъл да се подпра с ръце.
— А как ще обясните синината на тила? — попита докторът. Той беше бял мъж малко над петдесет. И ако се беше класирал някъде в първите 99,9 процента на випуска си, нямаше да работи тук.
— Джак е от типа хора, дето се мислят за господари на вселената — шегуваше се Тенди. — Не обича да бъде задържан насила. Удари си главата, когато го напъхвах на задната седалка на колата. — Той дори се сгъна, за да покаже точно как съм праснал главата си в рамката.
— Така ли беше? — попита ме лекарят. Би било грешка да кажа „не“. Преди няколко години някакъв затворник се беше оплакал на надзорната комисия в Американския съюз за защита на гражданските свободи, че на хората от неговото отделение не им позволявали да се окъпят от три-четири седмици. Бяха го пребили. Кракът му беше счупен. Съюзът се намеси, но доколкото знаех, този затворник все още беше тук и изчакваше процеса по делото си.
— Случи се така, както го описа следователят. Не бях внимателен.
— Щом казвате.
— Мога ли да получа аспирин?