— Дайте му хапче, докторе — съгласи се Тенди. — Като прощален подарък от нас.
— Затваряй си устата, Тенди — намеси се Кейн.
Исках да нараня Тенди сериозно. Надявах се да оживея достатъчно дълго, за да ми се отдаде възможност да го сторя. Двамата със Зиглър ми помахаха за довиждане и се изнизаха по коридора.
— Дръж се, Джак — каза ми Кейн. — Работя по въпроса да те измъкнем. Досега не съм те подвеждал, няма да го направя и сега.
Сестрата измери показателите ми, а после направи тест за оценка на психическото ми състояние, за да провери дали съм луд. Или не възнамерявам да се обеся. Или да убия някого.
Оттам ме отведоха в голяма, просторна стая, съблякоха ме и ми направиха армейски тип физически преглед. Стиснах бузите на задника си и се изкашлях по команда, позволявайки на надзирателя да провери отверстието.
Обявиха ме за годен и бях задържан отново и ескортиран от млад инспектор, все още обучаващ се, и той реши да завърже разговор с мен. Каза, че се надява да си тръгне до пет часа. Щял да посреща родителите си на летището. Той взе часовника ми, телефона, портфейла, колана и връзките на обувките. Притисна пръстите ми в електронен четец за сваляне на отпечатъци. После застанах пред метър за определяне на височината, вдигнал номера си пред гърдите. Обърнах се наляво, след това надясно според указанието на отегчения мъж с фотоапарата.
Правих онова, което ми се казваше, но бях погълнат от множество чувства, започващи с буквата „О“ — бях очернен, опозорен, омерзен.
Навсякъде около мен разни хора драйфаха, крещяха, заплашваха, плюеха и сякаш си просеха да бъдат бити.
Исках да кресна, че аз не съм един от тях. Аз съм невинен.
Все едно да викаш в дупка, която стига до центъра на земята.
А денят едва започваше.
58
Преведоха ме през цялата сграда до мъжкия затвор, където отново ме претърсиха на голо и ми връчиха „екипировка“ — оранжев панталон, риза в същия цвят и гумени обувки. След това ме разведоха из помещенията, докато отивахме към килията ми.
Затворът се състоеше от стотици двуредни отделения, всеки от които помещаваше десетки килии, като всяко отделение беше разчетено за трийсет мъже, но докато минавах покрай тях, виждах, че заетите места в тях се дублират и вътре живеят към петдесет ревящи, кашлящи, отчаяни мъже.
Килията ми беше с размера на килер — два на два и половина метра, с два тесни метални нара и смърдящ, задръстен кенеф.
Аз бях четвъртият в килията.
Седнах на един от наровете.
Лампата на тавана светеше ослепително. Нямаше прозорец, нямаше как да познаеш колко е часът, но на мен ми се струваше, че бяха минали поне десет часа, откакто Феско ми беше позвънил в Private.
Един вонящ тип на възраст между двадесет и четиридесет години седна до мен.
Каза, че името му е Ървин и че иска да говорим. Разказа ми, че е задържан от пет дни. Хванали го с кокаин и тийнейджърка в неговата кола на две пресечки от някакво училище. Въпреки всичко си помислих, че тревогите на Ървин са много по-малки от моите. Той имаше една гнойна рана на ръката си и още една на врата. Разказа ми за сандвича с незнайно какво месо, който са имали за обяд, и за буритото за вечеря, като онези, които можеш да си вземеш на някоя бензиностанция.
Бях пропуснал и двете. Попита ме дали имам добър адвокат. Казах, че имам, и се облегнах на стената. Не исках да привличам внимание. Потъвах във водовъртеж от отчаяние, който самият аз не разбирах напълно.
Бях преминал обучение на новобранец в морската пехота, а после бях ходил на война. Бях убивал. Бях раняван в битка. В действителност бях умирал и ме бяха върнали към живота. Бях преживял всичко това.
И въпреки това единственото, което не си спомнях да съм чувствал до този момент, беше абсолютната липса на надежда.
Нямаше значение какво твърдя. Нямах връзка с никого. Нямаше какво да предприема.
Разчитах на милостта на хора, които искаха да ме отстранят. Даже Феско ме беше предал — признай, ако ли не, мисли му.
Ървин се премести на другия нар, при което друг смърдящ смелчага зае мястото му до мен. Изглеждаше свестен. Имаше две деца и жена и се беше сбил в някакъв бар. Каза, че не е успял да си издейства гаранция. Кашляше лошо. Звучеше като туберкулоза или може би рак на белия дроб.
Престорих се на заспал. Съставих си наум списък на хората, които ме мразеха. Беше дълъг списък на хора, които бях хванал, чиито планове бях осуетил, хора, които бях уволнил или изобличил.