— Ваша чест — започна Савино, — Джак Морган е убил Колийн Мълой, една от своите интимни партньорки. Застрелял я е три пъти в гърдите. Възстановихме неговото ДНК от тялото на жертвата, така да се каже… по-деликатно.
Помощник окръжният прокурор се ухили самодоволно и хвърли един поглед към публиката в галерията, но когато не получи ответна реакция, продължи.
— А особеното обстоятелство по обвинението е, че госпожица Мълой е била бременна в шестия месец.
— Давай нататък — каза съдията. — И зарежи цветистите изрази, Еди. Няма заседатели, само аз съм.
— Да, Ваша чест — отвърна Савино и се усмихна чаровно. — Оръжието на убийството е пистолет 45. калибър, регистрирано на името на господин Морган, и е било скрито в някакви храсти на няколко метра от входната му врата. Куршумите от този пистолет съвпадат с намерените в тялото на жертвата.
Съдия Кофин ме погледна в очите за пръв път, а Савино продължаваше да говори и да отброява факти на пръстите си.
— Джак Морган е богат, въоръжен и опасен. Освен това е пилот. Не просто управлява самолети, Ваша чест, но и сам притежава такъв. Ако това не е дефиницията за потенциален риск от бягство, не знам кое би било. Народът настоява господин Морган да бъде върнат обратно в затвора, Туин Тауърс, до началото на процеса.
Всичко, което Савино беше казал по мой адрес, беше вярно — с изключение на това, че съм застрелял Колийн и че съм склонен да избягам. Настроението ми се променяше. Бях преминал през ужаса и самосъжалението, а сега започвах много да се ядосвам.
— Господин Кейн. Имате думата — каза съдия Кофин.
— Ваша чест, речта на господин Савино не беше лоша, но моят клиент не представлява потенциален риск за бягство. Той иска да се защити срещу тези гнусни фалшиви обвинения, защото не е виновен. Полицаите са прибързали в заключенията си и господин Морган в момента понася удара на тяхната леност.
— Придържайте се към фактите, господин Кейн — каза съдията. — Чакат ме още сто човека за изслушване днес.
— Простете ми, Ваша чест. Фактите са, че господин Кейн е герой от войната. Вярно е, че е пилот, както е вярно, че белоглавият орел е птица. Бил е командир в морската пехота. Пилотирал е транспортни хеликоптери в Афганистан и е награден със Сребърна звезда. Господин Морган е личен приятел с началника на полицията и кмета на града, като и двамата гарантират за него. И още нещо, Ваша чест. Господин Морган държи на служба над триста души. Каквото и да е определението за стълб на обществото, то Джак Морган се вписва в него.
— Скицирайте ми накратко картинката, господин Кейн.
— Накратко, господин Морган се е прибрал от служебно пътуване и е намерил бившата си приятелка мъртва в леглото. Било е нагласено. Той се е обадил на полицията. Ако клиентът ми действително беше извършил убийството, той е напълно способен да се отърве от каквото и да било доказателство от местопрестъплението. Живее сам. Имал е тринайсет или четиринайсет часа, преди да трябва да отиде в офиса си на следващата сутрин. За това време той би могъл да се отърве от тялото, да почисти сцената на престъплението и да си осигури алиби. Та той дори би могъл да покани дванайсет души на вечеря в „Спаго“ и пак да има време да се отърве от доказателствата, а после да се качи на самолет за Гуадалахара. И какво твърди полицията? Убил е момичето, оставил го е в леглото си и е заровил оръжието под някаква пръст на метри от собствената си врата? Това е лудост, господин съдия. Ако имаше намерение да отлети за Мексико, защо не го е направил тогава? Защото Джак Морган не е убил Колийн Мълой. Обадил се е на полицията и е оказал пълно съдействие. Това са действия на невинен човек.
61
Кейн беше свършил превъзходна — не, поправка, феноменална работа. Обзелото ме чувство на благодарност към него беше толкова голямо, че замалко да се срина. Но съдия Кофин гледаше напълно безучастно. Явно речта на Кейн не го докосна по никакъв начин.
— Господин Морган, обвинен сте в убийство при особени обстоятелства. Как пледирате?
— Невинен, Ваша чест.
— Ъхъм — каза съдията. После се надвеси над лаптопа си и започна да пише нещо.
Той пишеше с два пръста и докато издирваше буквите и кълвеше по клавиатурата, от галерията се надигна шум като завихрящ се на бреговата линия тайфун. Някакви се сбиха на скамейките и пазачите ги укротиха. Съдията удари с чукчето си и изгледа хората свирепо.