Дел Рио наблюдаваше актьорите и си мислеше, че филмът е едва ли не безспорният блокбастър на следващото лято — при положение че Дани не влезе в затвора. А може би приходите в боксофиса на продукцията ще скочат до небето, ако това се случи.
В момента говореше режисьорът и казваше на двамата да заемат местата си. Те излязоха от колата и отидоха в къщата с множеството странни пристройки, тъкмо когато трима от приятелчетата на Дани се зададоха по пътя.
Скоти напусна поста си на оградата, приближи се и застана до Дел Рио.
— От тримата харесвам единствено Шустър — мениджърът. Мисля, че той искрено харесва Дани. А Барстоу, агентът на Дани… Той не харесва никого. Марв Кулос… Него го разбирам. Не се опитва да скрие, че е тук само заради парите.
— За всички тях това е само заради парите, Скоти. Просто различните нюанси на зеленото.
Тримата мъже дойдоха при детективите и Шустър каза:
— Вие сте хората от Private, нали?
Дел Рио си помисли, че Шустър изглежда щастлив, и то с право. Беше чакал много време да започнат снимките и днес това най-после се случваше.
— Ако искате, си вземете нещо за хапване. Караваната с храната е зад плевнята — каза Барстоу.
— Благодаря, но няма нужда — отговори Дел Рио.
Той си мислеше, че изобщо не е зле от време на време да поемат леки топки. И всичко да е под контрол.
65
На петнайсет метра от авокадовата горичка асистент-режисьорът извика:
— Тишина, моля. Искам тишина.
Някой хлопна дъската и каза „Първи дубъл“, а асистент-режисьорът продължи с „Четири, три, две… камера“.
Фокусът беше на входната врата на къщата, откъдето излезе Дани, последван от Пайпър. Той се обърна към нея и каза:
— Разбери ме, този тип е луд.
— Хахо — вметна Пайпър с италиански акцент.
— Опитай се да се държиш сериозно, става ли? — каза Уитман, докато се качваха в колата.
— Знам, знам, хахо е куку. И да си държа устата затворена.
— Аз съм хахо, че ти позволявам да дойдеш с мен. Ако нещо се случи с теб, Джия… — каза звездата на филма на екранната си приятелка.
Момичето се изсмя и каза „stupido“, а Дани запали двигателя на шикозната кола. Колата изръмжа. Пайпър изписка и политна назад към облегалката, когато спортният автомобил отпраши по Сизар роуд.
Движеше се прекалено бързо.
Това не беше по сценарий. Екипът и зяпачите застинаха и зяпнаха от изумление, щом колата профуча през отворената порта и продължи нататък. Режисьорът изкрещя „Стоп“, но автомобилът не спря.
Вместо това Дани направи рязък ляв завой към двулентовия път и колата се превърна в ярка синя черта, която ставаше все по-малка, докато накрая не се скри от погледа и те не престанаха да чуват звука от мотора.
— Какво, по дяволите, беше това? Какво става, мамка му? — изкрещя режисьорът.
Шустър, който стоеше до Дел Рио, припряно набираше нечий номер на телефона си. Същото правеше и Марв Кулос.
— Дани. Марв е. По дяволите, Дани, обади ми се. Не е смешно — умоляваше Кулос.
— Ще се върне всеки момент — Скоти каза на себе си. После се обърна към Дел Рио. — Той просто харесва колата и момичето. След секунда ще се върне. Просто се прави на интересен.
— Надявам се да си прав — отговори Дел Рио.
Задоволството му се беше изпарило, а на негово място се беше появило смразяващо чувство, сякаш студен вятър пронизваше гърдите му. Извади телефона си, набра номера на Джъстийн и щом тя вдигна, каза:
— На обекта сме от един час и вече загубихме проклетото хлапе. Да, точно така, за Дани говоря. Отпраши със сто и деветдесет със спортна кола за триста хиляди долара. Приготвѝ се за следващото, Джъстийн. Взе и момичето. Пайпър Уиник. Не. Мммне. Никой тук не е известен, че се кани да заминава.
66
Беше вече късен следобед. Джъстийн и Скоти бяха прекарали целия ден да търсят Дани. Ходиха до неговата къща и до тази на Пайпър в Бевърли Хилс. Бяха се свързали с приятелите и роднините и на двамата и чак сега си тръгваха от студията, след като бяха говорили с всеки, който имаше мнение за изчезването на Дани… Което значеше абсолютно всеки. Половината от хората, с които разговаряха, смятаха Дани за безотговорен, незрял и че не осъзнава какви са последствията от неговите действия.
Другата половина мислеха, че разбира последствията напълно, а изчезването му е рекламен трик, имитиращ сюжета на филма. Няколко души предположиха, че агентът на Дани, Алън Барстоу, го е измислил.