— Била си щастлива, Пайпър. Имала си хубав живот. Съжалявам, че ти се е случило това.
Дел Рио извади телефона си и набра номера на Джъстийн.
78
Около угасващия лъч светлина кръжаха насекоми. Джъстийн тупна фенерчето в дланта си, но то присветна за кратко и отново замря.
По дяволите.
Джъстийн се ядосваше на себе си, задето беше взела обаждането за помощ на Дани насериозно. Беше изкарал нея и Дел Рио от леглото в четири сутринта, а къде беше сега?
Пак е избягал с Пайпър.
Тя беше обута с еспадрили — неподходящите обувки да се катери по пълната с препятствия пътека, която започваше от задната част на къщата и водеше един господ знае къде. Като добавим към това и че мениджърският екип на Дани — Шустър, Барстоу и Кулос — я следваше в индианска нишка, като си шепнеха едва-едва и тя не можеше да чуе какво си говорят, но на няколко пъти долови своето име, така че беше наясно, че говорят за нея.
Виняха нея за бягството на Дани Уитман.
Каква невъобразима дързост.
Случаят на Уитман не струваше онова, което плащаха на Private, дори не беше близо до реалната цена, и тя смяташе да направи нещо по въпроса, когато успее да хване Джак.
Мобилният й звънна с неподходяща за случая жизнерадостна мелодия. Сигурно беше Рик да й каже, че е открил Дани. Надяваше се, че, какъвто и да е, проблемът ще е незначителен или вече разрешен, или пък и двете.
Бръкна в джоба на якето си и извади телефона си тъкмо когато пътеката свърши и излязоха на открито. Бледата светлина от фенерчето й освети някаква купчина на земята.
Беше Дани.
Той беше полугол, бос, седеше с увити около коленете ръце, люлееше се и напяваше. Какво беше това сега?
Да нямаше пристъп? Или наистина беше в беда?
Шустър я избута и изтича до Дани, викайки името му.
— Мога ли да го взема? — изрева Барстоу.
Изтръгна фенерчето от ръката и се затича към мястото, където Шустър беше издърпал Дани и монотонно тананикаше:
— Какво има, приятелче? Къде те боли?
Телефонът на Джъстийн звънна отново. Тя обърна гръб на групичката и вдигна телефона до ухото си.
Дел Рио се задъхваше и гласът му прозвуча дрезгаво.
— Момичето е мъртво. Ей сега ще се кача по склона. Не позволявай на Дани да се измъкне.
— Какво момиче? За Пайпър ли говориш? Рик? Там ли си?
Дел Рио беше прекъснал връзката.
79
Джъстийн усети раздвижване зад себе си и се обърна рязко. Марв Кулос стоеше точно зад нея, толкова близо, че тя усети миризмата на „Тик-так“ в дъха му.
Грозноватото лице на продуцента се беше сбръчкало като хартиен плик и той й крещеше:
— Виждате ли какво става, доктор Смит? Дани преживява нервен срив. Наехме ви да го наглеждате, а сега трябва да се разправям с откачалка. Мислите ли, че Дани ще се справи, когато утре екипът ми се появи на снимачната площадка? А всеки ден, в който не снимаме, ни струва триста хиляди, които отиват по дяв…
— Имаме по-голям проблем, господин Кулос. Много по-голям.
— Така ли мислите? Възнамерявам да ви съдя за престъпна небрежност. Ще съдя лично вас.
Джъстийн видя светлината от фенерчето на Рик да просветва, когато се изкачи на върха на склона. Тя остави Кулос насред тирадата му и отиде при Рик. Беше задъхан и се мъчеше да си поеме дъх. Накрая изпъшка и каза:
— Изглежда Пайпър е била убита от удар в главата. Може да е станало и докато е падала надолу. Не мога да кажа дали е била блъсната.
Дани се отдръпна от агента си и залитна към Дел Рио.
— Блъсната ли? Тя не е била блъсната — изхленчи той. — Бяхме заспали. Събудих се и нея я нямаше. Излязох да я потърся. Трябваше да спи…
На лицето на Барстоу се изписа шок. Гласът му беше изтънял и граничеше с истерия, когато се обърна към Дани:
— Знам, Дани, знам. Върни се в къщата с мен. Ще ти намерим дрехи. Имам „Ксанакс“ в мен. Ще се погрижим за всичко. Хайде, Дани.
Джъстийн стоеше неподвижно и премигваше в тъмното, опитвайки се да смели ужасяващата новина.
Пайпър Уиник беше загинала на някакво отдалечено място и никой, освен Дани не е бил с нея.
Тя не познаваше Пайпър, никога не я беше срещала, но беше виждала Дани. И беше сключила договор от страна на Private да го държат изкъсо.
Той ги беше зарязал. Това беше достатъчно основание за прекратяване на договора и според нея беше доказуемо в съда… но онова, което я ужасяваше в момента, беше възможността Дани да е способен на насилие, а тя да го беше пропуснала.