Дали егото й беше изиграло номер? Беше ли пренебрегнала някой знак, който беше струвал живота на това момиче?
Шустър и Барстоу се опитваха да преведат Дани обратно по пътеката, но той се дърпаше и им крещеше, че не иска да остави Пайпър сама. Кулос пак се взря в лицето й и избухна:
— И сега, понеже го оставихте да ви се измъкне, Пайпър е мъртва. И с филма ми е свършено. Аз съм загубен. Загубен.
Джъстийн още държеше телефона, но ръката й трепереше.
— Ти ли ще се обадиш? — попита Рик.
Тя кимна и набра 911.
80
Джъстийн тъкмо беше отворила вратата на дома си, когато телефонът й звънна. Включи осветлението в преддверието. Роки излая, изтича към нея и се хвърли на краката й.
Тя го разроши по главата, метна ключовете си на масичката и погледна кой се обаждаше. Беше мениджърът на Дани — Лари Шустър.
Какво ли искаше пък сега? Пак ли щеше да я заплашва със съдебен процес? Все още беше потресена от чудовищните събития от последните няколко часа — смъртта на младата кинозвезда, заплахите на Марвин Кулос и жалкия арест на Дани Уитман, който беше ритал и пищял, докато тримата полицаи го натикваха в крайслера.
Джъстийн вдигна и каза „ало“.
— Все още ли работите за нас? — попита Шустър.
— Сигурно се шегуваш, Лари. Дани наруши договора още когато избяга от филмовата площадка…
— Наистина избяга, но що се отнася до всичко останало, той е невинен.
— Лари, съжалявам за случилото се с Дани, съжалявам и за теб, но ние приключихме със случая. Време е да се намесят адвокатите.
— Моля те само да поговориш с него. Нека ти разкаже какво става.
— Той ми каза, Лари. Чувства се така, сякаш някой друг управлява живота му, но доколкото знам, никой не му е казал да бяга с Пайпър Уиник тази сутрин… а сега тя е мъртва.
— Те излизаха заедно. Имаха връзка. Легнали са си и когато се е събудил, нея я е нямало. Той не я е бутнал от скалата. Излязъл е да я търси и я е намерил там, долу.
— Може би адвокатите на студията са достатъчно добри да уредят обвинението в изнасилване, Лари, но ако Дани беше мой клиент, щях да наема най-добрия адвокат по наказателни дела в Калифорния. Без съмнение има поне десетина първокласни акули, които с радост биха защитавали Дани Уитман. Герагос, Такопина…
— В момента съм в лазарета в „Двете кули“ — прекъсна я Шустър. — Полицията остави Дани сам за минута и той се засили с глава в стената в стаята за разпит.
— Майтапиш ли се? Зле ли е ранен?
— Докарал си е доста сериозно сътресение. Депресиран е. Беше влюбен в Пайпър. Не разбираш ли?
— Не, не разбирам, Лари. Какво искаш от мен?
— Ти си психотерапевт. А и Дани ти има доверие. Помоли ме да те доведа и аз му обещах да се постарая.
— Може и да съм терапевт, но не съм терапевтът на Дани.
— Казах на полицаите, че си, така че да мога да те вкарам да се срещнеш с него. Просто говори с него, става ли? Може би ти ще успееш да схванеш нещо от цялата работа, доктор Смит, защото аз познавам Дани много добре. Бил съм с него всеки ден през последните четири години и мога да се закълна, че той не е убил никого.
Джъстийн беше изтощена, смазана, недоспала, а сега на всичкото отгоре я бяха и предизвикали. Трябваше ли наистина да отиде да се срещне с Дани, при положение че все още беше неин клиент и я беше повикал? Или беше по-добре да изчака, докато не говори с Джак и с Ерик Кейн, адвокатът на Private?
Нефертити се отърка в нея.
Тя се наведе да погали котката си.
Всичко, свързано с Дани Уитман, я притесняваше. Дали не беше психопат? Затова ли нито тя, нито Лари Шустър бяха забелязали у него склонност към насилие? Или пък беше агнец и беше напълно невинен, както твърдеше Шустър? Трябваше да отиде за собствено успокоение.
— Доктор Смит? — обади се Шустър.
— Тук съм.
В натоварения трафик до „Двете кули“ се стигаше за час. Докато се оправи с бюрокрацията в затвора, можеше да мине цял ден и пак да не успее да се срещне с Дани.
— Викат ме — каза Шустър. — Ще оставя името ти на главния вход.
81
Откакто беше видяла Дани Уитман за последно четири часа по-рано, той беше преместен от „Лост Хилс“, най-хубавият затвор в щата, в „Туин Тауърс“.