Сега се намираше в лазарета, който беше натъпкан до тавана със затворници, много от които психически неуравновесени.
Тя беше работила на подобни места. И те никога не бяха нещо добро.
След като отново я бяха претърсили и пак беше минала през метален детектор, Джъстийн застана на входа на помещението и се огледа.
Правоъгълната стая се охраняваше от двама въоръжени пазачи на вратата, имаше решетки на високите малки прозорци, стените бяха боядисани в болнично зелено и се носеше всепроникваща, почти болезнена миризма на дезинфектант.
Забеляза Дани в едно от болничните легла, през две от оградената със стъкло кабинка на сестрите. И двете му очи бяха насинени, носеше болнична роба, а главата му беше бинтована. Освен това беше закопчан с белезници за леглото.
Бяха предупредили Джъстийн, че разполага с петнайсет минути с Дани, че физическият контакт е забранен и че ако наруши това правило, срещата й с него ще бъде незабавно прекратена. Дани вдигна поглед, щом тя се приближи. Изглеждаше по-щастлив да я види, отколкото беше очаквала. Та тя почти не го познаваше. Какво си представяше, че може да направи за него?
Джъстийн придърпа един пластмасов стол до леглото.
— Нямаме много време, Дани. Би ли ми казал какво се случи?
— Аз и Пайпър бяхме влюбени, но не можехме да разкажем на никого заради нейната възраст и, нали знаеш, папараците…
— Извинявай, Дани, но давай накратко, става ли?
Джъстийн го преценяваше. Дали разбираше? С ясно съзнание ли беше? Истината ли казваше? Дали живееше в това време и място или в свой собствен въображаем свят?
— Вчера сутринта, докато репетирахме във ферарито, Пайпър ми каза: „Колко жалко, че не можем да се измъкнем оттук“, а аз разсъждавах със сърцето си. Никога не бяхме прекарвали заедно нощта… Беше идеална възможност… Отидохме в хижата, която купих миналата година под фалшиво име. О, Господи. Ако бях помислил малко, тя щеше да е още жива.
Отново беше заплакал.
— Дани, след дванадесет минути ще ме изхвърлят оттук, така че моля те, говори. С Пайпър скарахте ли се?
— Не, не. Денят беше страхотен. Купонясвахме, докато и двамата направо не припаднахме в леглото. Събудих се… или може би нещо ме събуди. И Пайпър не беше там.
— Какво се е случило тогава?
Дани избърса лице в ръкава си и продължи:
— Излязох да я потърся. Навън цареше пълен мрак, но все пак успях да видя някаква кола, паркирана до ферарито. Беше влязла в средата на цветната леха. Не се предполагаше там да има кола. После видях лъч от фенерче да се движи измежду дърветата и тръгнах по следата, викайки Пайпър. Изведнъж светлината изчезна. Чух, че колата отзад запали и си помислих, че може би Пайпър е съжалила и се е обадила на някого да дойде да я прибере. Но тогава… намерих една от обувките й на ръба на урвата… Разбрах, че нищо не мога да сторя за нея. И ви се обадих. Обадих се на всички.
Пазачът се приближи до леглото и каза:
— Времето ви изтече.
Дани погледна Джъстийн в очите.
— Заклевам ви се, доктор Смит, аз не съм сторил това на Пайпър. Трябва да ми повярвате. Някой ме е нарочил. Не знам какво точно и не знам кой го прави. Но онази кола, която видях пред хижата… собственикът й е човекът, който е убил Пайпър.
82
Бащата на Кармине Ноча беше престъпник, както и моят. И двамата с Кармине бяхме учили в университети от Бръшляновата лига, и двамата бяхме служили в морската пехота, и също така и на двамата бащите ни бяха връчили ключовете за семейния бизнес.
Освен тези неща, аз и Кармине Ноча нямахме нищо общо.
Той беше трето поколение убиец, никога не беше залавян, нито дори съден. Беше в списъка за наблюдение на ФБР, но нямаха доказателства в подкрепа на онова, което знаеха, а именно че беше поръчал убийството на трима души. Нямаше оставени отпечатъци, оръжие на убийството или запис от полицейското наблюдение.
Доносниците бяха убити, преди да дадат показания.
Бащата на Кармине, Донът, беше готов да се оттегли и се говореше, че синът му ще заеме мястото му… че и повече. Според слуховете фамилията Ноча щеше да се разширява на изток през следващата година — от централния им щаб в Лас Вегас към Чикаго.
Беше невиждано в историята на мафията сателитна организация да се върне към корените си, но Ноча беше безочлив и баща му го беше възпитал да постига големи неща.