— Кажи ми нещо хубаво, Джак. Нощем броя овце, за да се приспя, а снощи стигнах няколкостотин хиляди.
Усмихнах се.
— Говоря сериозно. Двеста хиляди.
Пак се усмихнах и двамата се разсмяхме.
Беше минала почти цяла седмица, откакто Джинкс беше станала наш клиент и Круз, и Дел Рио бяха вложили доста време по случая й.
— Мисля, че имаме напредък — казах й аз.
Сервитьорът взе поръчката ни и като си тръгна, разказах на Джинкс за вечерта, в която Круз беше ходил в „Хавана“ и как двамата с Дел Рио бяха притиснали шофьора на лимузината по-рано този ден.
— Имаме идея как да намерим този Тайсън Кийс. Ако знае кой е убил клиентите на проститутките, ще го разберем.
— Защо Карън Ричи и Кармелита Гомес са скрили името му?
— Ричи се е страхувала от него. Както изглежда, Кийс е агресивен. Не знам защо жените се женят за такива мъже. Не разбирам и защо остават с тях.
— Моят съпруг също ме биеше — каза ми Джинкс. — Сложно е. Исках да ти разкажа за това.
— Разкажи ми.
Джинкс отпи от коктейла си. Каза, че иска да ми разкаже, но от изражението й разбирах, че й е трудно да намери думи за тази история. Затова просто седях до нея и изчаках да стане готова.
— Аз го убих. Искам да знаеш, че аз убих съпруга си.
87
Нямаше нищо в Джинкс Пул, което да ми навява мисълта „убийца“. Тя беше умна, спокойна и уважавана бизнес дама, а признанието й прозвуча неподправено, делово и невероятно.
Въпреки това й повярвах. И все пак шокът ме беше зашеметил… и не се постарах да го скрия.
— Джинкс, не можеш да ми споделиш, че си извършила углавно престъпление. Аз не съм адвокат, нито пък свещеник. Мога да бъда призован в съда и да ме принудят да свидетелствам.
— Дори аз не разбирам защо исках да ти кажа. Но усещам, че трябва. Искам да узнаеш за смъртта на съпруга ми от мен самата.
Тази ситуация не ми харесваше. Едва познавах Джинкс Пул. Защо ми доверяваше това? В онзи момент за пръв път си зададох въпроса, дали тя нямаше нещо общо с убийствата в хотелите.
— Съпругът ми беше Кларк Лангстън. Чувал ли си за него?
— Притежаваше няколко телевизионни канала през деветдесетте, нали?
— Да, същият.
Въпреки предупреждението ми, Джинкс започна да ми разправя своята история. Каза ми как преди двадесет години през лятото между първата и втората си година в Бъркли бе срещнала Кларк Лангстън. Тогава работела като сервитьорка в хотел на Пебъл Бийч.
— Кларк имал яхта, самолет и вили в Напа, Остин и Шамони. Бил толкова чаровен, може би като Джордж Клуни. Богат, красив и забавен — и винаги бил заобиколен от приятели. Той бил магнетичен, разбираш ли какво имам предвид? Аз бях дете. И си паднах по него, Джак. И то много сериозно.
Джинкс някак си се озари, докато ми описваше онова, което е смятала просто за фантастична лятна любовна история. Но тогава Лангстън й казал, че разводът му е приключил. Предложил й брак, пръстен с голям диамант и живот с голямо бъдеще към него.
— Омъжих се за него през септември същата година. Родителите ми казваха да почакам, но аз бях на деветнадесет. Мислех си, че знам всичко. Не знаех нищо. Напуснах университета и се превърнах в госпожа Кларк Лангстън, като получих всичко онова, което вървеше в комплекта.
Джинкс спря да говори. Преглътна и на няколко пъти колебливо се опита да започне наново. Беше й трудно да продължи, но след малко успя.
— Няколко месеца след като се бяхме оженили, той започна да ме унижава публично, като флиртуваше с други жени или ме караше да му нося разни неща. Всъщност беше още по-лошо, когато бяхме сами. Той пиеше всеки ден. Докато не се замая. Дотогава не бях виждала истински пияница, Джак, а Кларк ставаше гневен и агресивен, като се напиеше. Извиваше ръцете ми зад гърба, притискаше ме до стената и ме насилваше. Скоро това стана единственият начин, по който правехме секс. Така му харесваше на него. Един път беше стиснал гърлото ми, беше ме превил назад над мивката и крещеше в лицето ми колко съм нищожна. На мивката лежеше нож и докато се усетя, вече го стисках в ръка и го насочвах към гърба му… бях го сторила несъзнателно. Това беше първият път, когато ми мина мисълта за убийство.
— Сподели ли с някого за него? За това, което ти прави?