Барстоу изключи връзката, обърна се и видя двете жени да влизат в големия му, прозрачен ъглов офис. Усмивката му беше сияйна, но студена, като зимно слънце върху повърхността на замръзнало езеро.
— Как е Дани? — попита той и се ръкува с Джъстийн. — Надявам се, че носите добри новини.
Джъстийн представи Нора като свой партньор и двете седнаха около масичката за кафе на Барстоу, откъдето се виждаше конструкция на Франк Стела с размерите на стена на плевня и се разкриваше панорамна гледка на Западен Холивуд и Бевърли Хилс.
Но Джъстийн се взираше внимателно в Алън Барстоу. Кожата му беше сипаничава, косата му оредяваше и имаше тесни рамене, но самочувствието му беше в излишък. То се дължеше на факта, че беше един от най-продуктивните агенти в „Си Ти Ем“ и правеше страшно много милиони долари на година.
Джъстийн седна на ръба на фотьойла за пет хиляди долара, остави високата кристална чаша с вода „Уотърфорд“ на масичката от бразилска череша и каза:
— Алън, ние смятаме, че знаем кой е отговорен за смъртта на Пайпър Уиник, но ни трябва твоята помощ.
Барстоу натисна някакъв бутон на своя фотьойл и каза:
— Джей, не ме свързвай с никого. — След това се обърна към тях двете: — На ваше разположение съм.
— Смятаме, че Пайпър е убита от някого, който я е ревнувал заради връзката й с Дани.
— Сериозно? Това е странно.
— Малцина са знаели за Дани и Пайпър. Ти, Марв Кулос, Лари Шустър, приятелят на Дани — Ковакс и неговият асистент — Ранди Бун. Само че тяхната връзка не е била публично достояние. Както и това, че той притежава хижа в Топанга.
— Тогава очевидно го е направил някой, който е близък с Дани.
— Да. Ние мислим, че този мъж е очаквал Пайпър да му бъде благодарна, защото й е уредил ролята във филма, и да бъде привлечена от него, защото е влиятелен човек, но когато тя е избягала с Дани, той е побеснял. Логично е да е отишъл до хижата, да е събудил Пайпър и да я е накарал да тръгне с него по пътеката. Предполагаме, че са се скарали. И се е стигнало до физическа саморазправа.
Барстоу я прекъсна:
— Джъстийн, ще излагаш теория или ще ми искаш помощта? Кой, по дяволите, е сторил това с моето момче?
— Някой, който харесва млади момичета, Алън. Мъж, който наистина се увлича по млади момичета.
Джъстийн извади папката от куфарчето си, отвори я на масата, обърна я към Барстоу и прелисти страниците.
— Ето това възнамеряваме да покажем в полицията. Освен това, нещо ми подсказва, че снимките от тази папка някак ще стигнат до интернет. Милиони хора ще узнаят, че Алън Барстоу е сексуален престъпник. Това си ти, Алън. Ти си нашият човек.
93
Барстоу започна да заеква:
— Ка-кво… Ка-кво… Откъде взехте това?
По гръбнака на Джъстийн пробягаха тръпки. Наблюдаваше лицето на Алън Барстоу, докато се взираше в своите снимки от досието и доклада от ареста му за сексуални престъпления срещу малолетни. Надменността му се беше изпарила, а на нейно място се бяха появили по-примитивни знаци, като страх, яд и объркване — емоции, които карат хората да станат агресивни.
— Вече има софтуер, Алън — каза Джъстийн. — Той може да засече лицата на сексуалните престъпници във всяка една полицейска база данни, дори и престъплението да е станало преди десет години в Ню Джързи. Дори и ако си сменил името си.
— И какво от това? — рече той и метна папката от масата. — Твърдите, че това означава, че аз съм убил Пайпър? Вие будалкате ли ме? Гледайте сега. Единственият ми интерес към Пайпър Уиник беше финансов. Това е всичко.
Той грабна един брой на списание „Варайъти“ от масичката и посочи на Джъстийн заглавието — „Нюансите на червеното“.
— С филма е свършено — изкрещя Барстоу. — С този страхотен касов летен хит е свършено. Знаете ли какво спечелих, задето цяла година си скъсах задника от работа? Абсолютно нищо.
Колкото повече се ядосваше, толкова повече се успокояваше Джъстийн. Поне докато само викаше.
— Успокой се, Алън. Не казвам, че си възнамерявал да нараниш Пайпър. Казвам, че си се почувствал обиден. Опитал си се да й обясниш кой си ти и коя е тя. Нещата са излезли извън контрол. Тя се е отскубнала и…
Барстоу я прекъсна:
— Доктор Смит, вие напълно, не знам как да натъртя по-силно на това, абсолютно сте си изгубили и без това нищожния ум. Срещата ни приключи. Ако повторите и една дума от тази глупост, ще ви съдя за клевета, инсинуация и каквото още нашият правен отдел успее да измисли.