Докато подавах ключовете си на момчето от паркинга, Джъстийн се обади на Нора Кронин, която излизаше от собствената си кола. Цивилни полицейски коли спряха пред входа на хотела и аз чух Нора да казва на охраната да не ги мести.
На един статив близо до главния вход имаше плакат със снимка в естествен ръст на Пайпър Уиник, наметната с черен крепон, а под младото й и ангелски красиво лице бяха изписани датите на раждането и смъртта й.
Джъстийн и Нора размениха няколко думи под свода на входа, след което Джъстийн се приближи до мен и ми каза:
— Закъснели сме, Джак. Но не прекалено.
Тя ме хвана под ръка и двамата минахме по червения килим, който минаваше между двойки четвъртити колони и по три стъпала. Все още на килима, ние влязохме в ослепителния хотел.
97
Джъстийн се опита да обхване всичко наведнъж, щом влезе в Кристалната бална зала.
Това беше пищно помещение — нещо като грандамата на залите: кръгла, в бледи цветове в стил арт деко, и изглеждаше почти непроменена от отварянето на хотела през 1931 година.
Джъстийн огледа всички възможни изходи, прозорците с копринени завеси и високите френски прозорци, които се отваряха към Кристалната градина. После огледа всички маси под великолепния полилей.
Навсякъде имаше известни личности — млади и по-възрастни кинозвезди, модни дизайнери и водещи на телевизионни предавания. Родителите на Пайпър седяха близо до сцената, а антуражът на Дани — на маса в централната част на залата. Там бяха Лари Шустър и Алън Барстоу, както и останалите от екипа му, заедно с приятелките или съпругите си.
Ако двете с Нора не се издънеха, Дани Уитман можеше да излезе от затвора още същата вечер.
В отсрещния край на залата имаше голяма сцена, а стената зад нея играеше ролята на екран, на който се прожектираха снимки на Пайпър. Просветваха кадри от нейни филми и умилителни любителски фотографии от детството й. Високи повече от метър вази с бели рози бяха разположени на сцената и навсякъде имаше запалени свещи.
На подиум в центъра на сцената стоеше Марвин Кулос. Днес изглеждаше впечатляващо — висок един и осемдесет, перфектно поддържан холивудски продуцент на съсипан филм с нетрадиционен, не съвсем холивудски край.
Една от неговите звезди беше мъртва. Другата беше в затвора. И той беше решил, че тази катастрофа може да се превърне в неговото избавление.
Джъстийн се приближи към сцената откъм лявата стена. Нора Кронин мина от другата.
Междувременно Марв Кулос разказваше някаква история за Пайпър и му беше трудно да намери думи.
— Никога няма да забравя деня, в който Пайпър беше избрана за ролята на Джия в „Нюансите на зеленото“. Каза ми: „Марв, цял живот си мечтая да работя с Дани Уитман“. Цял живот… — тук гласът му изневери. — Можете ли да си представите? Та тя беше само на шестнайсет.
Джъстийн и Нора вече бяха стигнали сцената, но Кулос беше видял само Джъстийн, която се качи на сцената до подиума и го докосна по ръката.
Кулос се стресна. Изглеждаше озадачен. Той закри микрофона с ръка и каза:
— Доктор Смит, какво става?
— Марв — рече Джъстийн, — искам да произнесеш следното на микрофона. „Съжалявам, но ме викат, вероятно по спешност“.
Кулос не отмести ръката си от микрофона и прошепна:
— Каквото и да си мислиш, че правиш, по дяволите, то може да почака. Ако не си забелязала, това е прощално слово.
— Марв, погледни от лявата си страна. Виждаш ли жената със синьото сако, която ти се заканва с пръст? Това е лейтенант Кронин. От отдел „Убийства“. Тя иска да говори с теб. Незабавно.
Кулос се намръщи. От масите се надигна шум от приказки. Кулос заговори на микрофона.
— Дами и господа, господин и госпожо Уиник, много се извинявам за прекъсването. Това явно е някаква шега, и то не особено остроумна. Някой би ли извикал охраната?
Нора прекоси сцената. В ръката си държеше значката си, а трима униформени полицаи я последваха, щом се приближи до Кулос.
— Господин Кулос, моля ви сложете ръцете зад гърба си.
— Да не сте луда? — Кулос примижа към публиката. — Нуждая се от помощ. Алън? Ще ми помогнеш ли, ако обичаш?