Не казвам, че любовта ще ви направи щастливи — в никакъв случай не казвам това. По-скоро съм склонен да вярвам, че тя ще ви направи нещастни: или веднага, като ви измъчи с несъвместимост, или години по-късно, когато дървоядът ще е свършил своята работа и тронът на епископа ще се разпадне. Но ние можем да вярваме в това и все пак да настояваме, че любовта е единствената ни надежда.
Тя е единствената ни надежда, дори да ни изменя, въпреки че ни изменя, тъкмо защото ни изменя. Дали не губя прецизността? Търся точното сравнение. Любов и истина, да, това е най-важната връзка. Всички знаем, че обективната истина е недостижима, че когато нещо се случи, получаваме множество субективни истини, които оценяваме и преработваме до фабулата на историята, до версия за онова, което „наистина“ се е случило, видяно от птичи поглед. Тази птича версия е фалшификат — очарователен, невъзможен фалшификат като онези средновековни картини, които показват всички етапи от Страстите Христови едновременно в различни части на платното. Но макар да знаем това, трябва да вярваме, че обективната истина е постижима; или поне да вярваме, че е 99% постижима; или ако не можем да вярваме в това, поне да сме убедени, че 43% обективна истина е по-добре от 41%. Ако не мислим така, сме загубени, защото изпадаме в измамен релативизъм и ценим версията на един лъжец също толкова, колкото и на друг, вдигаме ръце пред голямата загадка и признаваме, че победителят има право не само на плячката, но и на истината. (Между другото, чия истина предпочитаме — на победителя или на победения? Дали гордостта и съчувствието изкривяват събитията по-силно от срама и страха?)
Така е и с любовта. Трябва да вярваме в нея, иначе сме загубени. Може да не я постигнем или може да я постигнем и да открием, че тя ни прави нещастни; но все пак трябва да вярваме в нея. В противен случай ще капитулираме пред историята на света и пред нечия чужда истина.
Нещо ще се обърка в тази любов; сигурно ще стане така. Този сгърчен орган, като парчето волско месо, е затворен и изменчив. Съвременният модел на вселената е ентропията, което на ежедневен език означава „всичко отива по дяволите“. Но когато любовта ни измени, трябва да продължим да вярваме в нея. Нима във всяка молекула е закодирано, че всичко ще се обърка, че любовта ще се провали? Може и така да е. И все пак трябва да вярваме в любовта, също както трябва да вярваме в свободната воля и обективната истина. А когато любовта се провали, нека обвиним историята на света. Ако тя ни беше оставила на мира, можехме да продължим да бъдем щастливи. Любовта ни си е отишла и за това е виновна историята.
Но това все още предстои. Може би никога няма да се случи. Нощем светът може да бъде предизвикан. Да, точно така, можем да го направим, можем да нокаутираме историята. Развълнуван, аз се въртя и ритвам леко. Тя се размърдва и устните й изпускат подземна, подводна въздишка. Не трябва да я будя. Сега ми се струва, че съм открил велика истина, но на сутринта сигурно ще видя, че не си е заслужавало да я безпокоя. Тя въздъхва по-леко, по-нежно. Усещам картата на тялото й в мрака до мен. Обръщам се на една страна в успореден на нейния зигзаг и зачаквам съня.
9.
Проектът „Арарат“
Следобедът е хубав, а вие карате по крайбрежието на Северна Каролина — тук брегът на Атлантическия океан репетира за Флорида Кийс. Прекосявате Къритък Саунд от Пойнт Харбър към Андерсън, после поемате на юг по 158 магистрала и скоро стигате до Кити Хоук. Отвъд дюните ще видите Националния мемориал на братята Райт, но него може да го пропуснете, той не е най-запомнящото се нещо в градчето. Не, от него ще запомните ето това: отдясно на пътя, от западната му страна, с нос към океана стои Ноев ковчег. Голям колкото плевня, с дървен, боядисан в кафяво корпус. Когато обърнете заинтригувано глава, ще осъзнаете, че става въпрос за църква. Там, където обикновено е изписано името на кораба и евентуално пристанището, където е регистриран, ще прочетете неговата функция: ЦЕНТЪР ЗА БОГОСЛУЖЕНИЕ. Предупредили са ви, че в двете Каролини трябва да очаквате какви ли не религиозни чудатости, така че видяното ви прилича на фундаменталистка приумица, доста забавна в известен смисъл, но все пак не, не спирате.