На този етап напускаме пристана на фактите и се пренасяме в бурното море на слуховете (между другото така се изразяваше Ной). Аз лично не бях в Ковчега на Хам, така че просто предавам безпристрастно новините, които ни носеха птиците. Има две основни версии и ви оставям сами да избирате между тях. Помните ли случая с дърводелеца, който си беше издълбал скривалище в товарния кораб? Е, разправяха значи, макар да не бе официално потвърдено, че когато претърсили покоите на Хамовата жена, открили килер, за който никой не подозирал. Със сигурност го нямало на чертежите. Тя отрекла да знае каквото и да било и все пак дрехата, която открили да виси на гвоздей, изглежда, била тъкмо една от нейните долни ризи от кожа на як, а ревностният оглед на пода установил наличието на няколко рижи косъма, затъкнати между дъските на дюшемето.
Втората история — която отново предавам без коментар — е свързана с по-деликатни неща, но тъй като пряко засяга значителен процент от вашия род, се чувствам длъжен да продължа. На борда на Хамовия ковчег имаше двойка симиани, с една дума, човекоподобни маймуни, но изключително грациозни и красиви. По всеобщо мнение те бяха високоинтелигентни, много чисти и спретнати, с такива изразителни лица, които те подтикват да се закълнеш, че те ей сега ще проговорят. Освен това симианите имаха пухкава и дълга рижа козина и зелени очи. Не, тази порода вече не съществува, двамата не доживяха края на Потопа, а обстоятелствата, съпътстващи смъртта им, така и не се изясниха напълно. Уж се прекършила някаква мачта и… Ама че съвпадение, помислихме си ние, една мачта да убие наведнъж и двамата представители на особено пъргава порода.
Официалното обяснение беше, разбира се, съвсем различно. Нямало тайни килери. Нямало кръстосване на видове. Мачтата, която убила маймуните, била огромна и отнесла също така една морава ондатра, две щраусчета пигмеи и чифт плоскоопашати мравояди. Странната пигментация на Фут била Божи знак, макар че неговото разгадаване за момента било извън човешките способности. По-късно смисълът му се изясни: това било знак, че сме изминали половината път. Ето защо Фут бил благословено дете, а не повод за тревоги и наказания. Самият Ной обяви това. Бог му се явил насън и му казал да не закача и с пръст детето и Ной, бидейки праведен човек, както сам изтъкваше, го послушал.
Няма нужда да ви казвам, че животните бяха доста раздвоени относно това кому да вярват. Бозайниците например отказваха да допуснат идеята, че рижият зеленоок симиан се е сношавал с жената на Хам. Вярно, че така и не знаем съкровените помисли дори на най-близките си приятели, но бозайниците бяха готови да се закълнат, че подобно нещо било изключено. Много добре познавали мъжкия симиан и можели да гарантират за високите му критерии за чистоплътност. Намекнаха, че дори си падал малко сноб. И ако сме допуснели — ей така, теоретически, — че е искал да кръшне, предлагали се далеч по-съблазнителни екземпляри от жената на Хам. Защо не една от ония засукани маймунки с жълти опашки, които се отдават за шепа стрити мускатови орехчета?
Това е почти краят на моите откровения. Те са замислени — разберете ме правилно — в дружелюбен дух. Ако смятате, че се заяждам, то е вероятно защото вашият род (надявам се, че нямате нищо против да го кажа) е безнадеждно догматичен. Вярвате на това, на което искате да повярвате, и така докрай. Но то е, разбира се, защото всичките имате гените на Ной. Несъмнено на това се дължи и фактът, че доста често сте учудващо нелюбознателни. Така и не зададохте например ето този въпрос относно ранната ви история: какво стана с враната?
Когато Ковчегът се спря върху планината (това, разбира се, не беше толкова проста работа, но ще пропуснем подробностите), Ной изпрати една врана и един гълъб да видят дали се е дръпнала водата от лицето на земята. Във версията, която е стигнала до вас обаче, враната играе много незначителна роля: тя просто отлита и прелита, от което си правите извод, че хвърчи безрезултатно. От друга страна, трите обиколки на гълъба са представени като голям героизъм. Плачем, когато той не намира място за почивка на нозете си, радваме се, когато носи в човката си пресен лист от маслина. Както разбирам, вие сте възвеличили тази птица, придавайки й някаква символна стойност. Така че само едно искам да изтъкна: враната упорито твърдеше, че тя е намерила маслиновото дърво и тя е донесла в Ковчега лист от него, но Ной сметнал за „по-уместно“ да каже, че гълъбът го е открил. Аз лично винаги съм вярвал на враната, която освен всичко друго във въздуха е много по-издръжлива от гълъба; а и беше типично в стила на Ной (нали гледаше от тоя свой Бог) да скарва животните. Ной нареди да се разпространи, че враната, вместо да се върне час по-скоро с доказателство, че земята е изсъхнала, се помайвала и била забелязана (от чии очи?, дори кариеристът гълъб не би се изложил с такава клевета) да се гощава с мърша. Едва ли е нужно да добавям, че враната се почувства обидена и измамена от това внезапно пренаписване на историята, и онези с по-добър слух от моя казват, че и до ден-днешен в гласа й се долавя тъжният грак на недоволството. За разлика от нея гълъбът звучеше ужасно самодоволно от мига, в който акостирахме. Той вече се виждаше изтипосан на пощенски марки и бланки.