По-предпазливите животни прозряха истинския смисъл на тази оферта за полупансион и се отправиха към горите и планините, разчитайки на собствените си сили за намиране на вода и храна през зимата. Нямаше как да не отбележим, че северните елени бяха сред първите, които отпрашиха колкото се може по-надалеч от „Адмирала“ и цялото му бъдещо потомство, обзети от странно лошо предчувствие. Между другото, прави сте, като гледате на избягалите животни (неблагодарни изменници според Ной) като на по-благородни видове. Може ли едно прасе да бъде благородно? Или някаква си овца? Или кокошка? Ех, да бяхте видели еднорога… Ето ви друг спорен момент в Постдебаркационното обръщение към онези, които все още се мотаеха край огражденията му. Той каза, че давайки ни дъгата, Бог фактически обещава да попълва непрестанно световния резерв от чудеса. Веднага се сещам за многобройните истински чудеса, които по време на Плаването изхвръкнаха зад борда на Ноевите кораби или изчезнаха в търбусите на роднините му. Дъгата в замяна за еднорога? Защо Бог просто не ни върна еднорога? Ние, животните, щяхме да му се радваме повече, отколкото на ясния небесен намек за Божието великодушие всеки път щом спре да вали.
Слизането от Ковчега, май вече ви казах, не беше много по-лесно от качването. Имаше, уви, разни доноси от някои животни избраници, така че и дума не можеше да става Ной просто да спусне мостовете и да се провикне: „Честита ви земя!“ Всеки от нас трябваше да изтърпи щателно претърсване, преди да го пуснат навън; някои дори бяха потапяни в каци с вода, миришеща на катран. Животни от женски пол се оплакаха, че Сим ги е подложил на вътрешен преглед. Откриха немалко нелегални: някои от по-забележимите буболечки, неколцина плъха, които се тъпчеха неразумно по време на Плаването и бяха нашишкавели, дори една-две змии. Ние слязохме — вече не е нужно да го пазим в тайна, мисля, — скрити в кухия връх на рога на един овен. Той беше едро и сръдливо добиче с подривни наклонности и ние съзнателно поддържахме дружбата си с него през последните три морски години. Той не уважаваше Ной и с радост ни помогна да го надхитрим на излизане.
Когато и седмината изпълзяхме от рога на овена, изпаднахме в еуфория. Живи бяхме! Промъкнахме се нелегално, издържахме, оцеляхме. И то без да влизаме в съмнителни споразумения ни с Бог, ни с Ной. Сами си го постигнахме. Усещахме се облагородени. Това може да ви се стори комично, но е самата истина: бяхме облагородени. От Плаването научихме много неща и ето най-важното: човекът е останал много недоразвит вид в сравнение с животните. Разбира се, не ви отричаме ума и възможностите. Имате потенциал. Но вие все още сте в ранен етап от своето развитие. Ние например сме винаги такива, каквито сме: това е то еволюцията. Ние сме си ние и знаем какво представляваме. Нали не очаквате котката внезапно да се разлае или пък прасето да замучи? Но това е, тъй да се каже, което ние, пасажерите в Ковчега, свикнахме да очакваме от вашия род. В един момент лаете, в следващия мяукате; веднъж искате да сте диви, веднъж — питомни. По отношение на Ной знаехме едно-единствено нещо: че никога не знаем какъв ще е в следващия момент.
Придържането към истината също ви е слабо място. Вечно забравяте или се преструвате, че не помните. Някой да казва нещо по въпроса за изчезването на Варади и кораба му? Разбирам, че има и положителен момент в това нарочно отклоняване на погледа: като не виждаш лошото, караш по-леко. Но пренебрегвайки лошото, накрая стигаш до извода, че то не съществува. Лошото винаги ви изненадва. Учудвате се, че оръжията убиват, че парите развращават, че през зимата вали сняг. Такъв наивитет може да бъде очарователен; но, уви, може да бъде и опасен.
Ето например, не можете дори да признаете каква е била истинската природа на Ной, вашия праотец, благочестивия патриарх, всеотдайния природозащитник. Доколкото разбирам, една от вашите староеврейски легенди твърди, че Ной бил открил принципа на интоксикацията, наблюдавайки как една коза се опила от ферментирало грозде. Какъв безочлив опит за прехвърляне на отговорността върху животните; за жалост всичко това е част от един модел на поведение. Грехопадението било по вина на змията, почтената врана била лакомница и кръшкачка, козата превърнала Ной в пиянде. Ето какво: гарантирам ви, че Ной не се нуждаеше от познанията на някакво си чифтокопитно, за да разгадае тайната на виното.
Първата ви работа е да хвърлите вината другиму. И ако няма на кого, тогава започвате да твърдите, че проблемът не е никакъв проблем. Ще пренапишем правилата, ще преместим вратата на игрището. Някои от онези книжовници, които посвещават живота си на вашите свещени текстове, дори се опитаха да докажат, че Ной от Ковчега не бил същият Ной, когото обвиняват в пиянство и неприлично разголване. Как е възможно един алкохолик да е Божи избраник? Ама моля ви се, не е бил той значи. Не става дума за този Ной. Типичен случай на сбъркана идентичност. Проблемът изчезва.