Телевизионната слава на Франклин му донесе втора съпруга, а след няколко години и втори развод. Договорите му с агенцията за културен туризъм „Афродита“ включваха осигуряването на безплатна каюта за неговата асистентка. Екипажът на „Санта Ефемия“ с възхищение установи, че асистентките се сменят при всяко пътуване. Франклин беше щедър към стюардите и харесван от онези, които бяха платили няколко хиляди лири за двайсетте си дни. Той имаше чаровния навик да се отклонява от любимите си теми, и то тъй разпалено, че после млъкваше и се оглеждаше с объркана усмивка, преди да си спомни докъде е стигнал. Много от пасажерите обсъждаха помежду си колко ободряващо е неговото въодушевление в днешните цинични времена и как той наистина съживява пред тях историята на света. Ако ризата му често бе небрежно закопчана, а джинсите му понякога изцапани от коктейл с раци, това само доказваше пленителната му встрастеност в работата. Освен това дрехите му демонстрираха възхитителната демократичност на ерудицията в модерната епоха: явно не бе необходимо да си изперкал професор с колосана яка, за да вникнеш в принципите на древногръцката архитектура.
— Коктейлът за добре дошли е в осем — каза Франклин. — А сега възнамерявам да посветя няколко часа на урока си за утре сутринта.
— Но нали си го повтарял толкова пъти? — Триша плахо се надяваше той да остане на палубата при нея, докато излизат от Венецианския залив.
— Всяка година трябва да е различен. Иначе ще стана банален. — Той я погали леко по ръката и слезе долу. Всъщност уводната му лекция в десет сутринта щеше да е съвсем същата, каквато бе през последните пет години. Единствената разлика, която трябваше да предпази Франклин от изхабяване, беше присъствието на Триша вместо на… вместо на… как се казваше предишното момиче? Но той обичаше да подхранва заблуждението, че работи предварително върху лекциите си, и спокойно можеше да пропусне шанса за пореден път да види отдалечаването на Венеция. Тя и следващата година щеше да си е там, потънала със сантиметър-два, с розовеещи фасади като неговата, но малко по-обелени.
Останала сама на палубата, Триша съзерцава града, докато камбанарията на „Сан Марко“ се смали до размерите на моливче. С Франклин се запознаха преди три месеца, когато той участва в едно предаване, а тя беше младши асистент. Бяха прекарали заедно няколко нощи, но всъщност не много. На съквартирантките си каза, че заминава на екскурзия с приятел от гимназията; ако нещата потръгнели, щяла да им разкрие тайната, но за момента не искала да споделя от суеверие. Франклин Хюс! Досега той наистина беше мил към нея и дори й повери някои дребни задачи, та да не я вземат просто за любовница. Толкова хора в телевизията й се струваха фалшиви — чаровни, но не съвсем почтени. Ала Франклин беше един и същ и пред камерата, и в живота: ведър, забавен, приказлив. Вдъхваше доверие. Телевизионните критици вземаха на подбив облеклото му и щръкналото изпод разкопчаната му риза кичурче, а понякога осмиваха и коментарите му, но това си беше чиста завист и на нея й се щеше да види как би се представил някой от тях на негово място. Най-трудно било — обясни й той, когато за пръв път обядваха заедно — да направиш така, че да изглежда лесно. Другата тайна на успеха в телевизията била да знаеш кога да замълчиш и да оставиш картината да ти върши работата. „Трябва да постигнеш онзи тънък баланс между слово и образ.“ Той тайно се надяваше на върховното признание, което би съдържал надписът „Автор, водещ и продуцент Франклин Хюс“. В мечтите си заснемаше грандиозни кадри от Римския форум, на които самият той обикаля от арката на Септимий Север до светилището на Веста. Единственият му проблем бе къде да разположи камерата.