Струваше му се нормално да продължи лекцията си. Сякаш бе наметнат с крилатия плащ на предводител. Реши да провери дали действително е така, отначало само с бегъл поглед. Дали охраната знаеше английски? Може би. Дали бяха ходили в Кносос? Малко вероятно. Така че докато описваше заседателната зала на двореца, Франклин изфабрикува голяма глинена плоча, която според него трябва да бе висяла над гипсовия трон. На нея пишело — в този момент Франклин погледна към арабите — „Живеем в трудни времена“. Докато продължаваше да описва разкопките, изрови още плочи, на много от които, както започна смело да изтъква, имало общочовешки послания. „Най-важното е да не действаш прибързано“, каза той. А после: „Празните заплахи са безполезни като празните ножници.“ След това: „Преди скок тигърът винаги изчаква.“ (За миг Хюс се почуди дали минойската цивилизация е познавала тигрите.) Не беше сигурен колко от неговите слушатели са загрели какво прави, но от време на време се чуваше одобрителен шепот. Чудно как, но самият той изпитваше удоволствие от всичко това. Завърши обиколката си из двореца с възможно най-неминойския от многобройните си надписи: „Там, където слънцето залязва, има мощна сила, която не би допуснала определени неща.“ После събра записките си накуп и седна на мястото си, аплодиран по-сърдечно отвсякога. Погледна към Триша и й намигна. В очите й имаше сълзи. Франклин се озърна към двамата араби и си помисли, ето, нека да видите, че не падаме духом и няма да ви се дадем. Щеше му се да бе измислил някой минойски афоризъм за хората, които увиват главите си с карирани домакински кърпи, но си даде сметка, че не би се осмелил да го каже. Щеше да го остави за по-късно, когато всички щяха да са в безопасност.
Половин час чакаха в лъхащо на урина безмълвие, преди водачът на новодошлите да се върне. Той размени няколко приказки с охраната, а после прекоси залата и застана зад катедрата.
— Разбирам, че сте слушали лекция за двореца в Кносос — започна той и Франклин почувства как дланите му се изпотяват. — Това е хубаво. Важно е да научите за някои други цивилизации, за тяхното величие — той помълча многозначително… — и падение. Надявам се обиколката из Кносос да ви хареса.
Тъкмо оставяше микрофона, когато се обади същият американски глас, този път с по-отстъпчив тон, сякаш вразумен от минойските плочи.
— Извинявайте, но бихте ли ни казали най-общо кои сте и какво искате?
Арабинът се усмихна.
— Не съм сигурен, че на този етап идеята е добра. — Той кимна, за да подскаже, че е приключил, но после се замисли, сякаш един учтив въпрос най-малкото заслужаваше учтив отговор. — Ще се изразя по следния начин: ако нещата вървят според плана, скоро ще можете да продължите да изучавате минойската цивилизация. Ние ще изчезнем така, както и дойдохме, и на вас ще ви се стори, че сме били просто един сън. После може да забравите за нас. Ще си спомняте само, че сме ви позабавили малко. Не е нужно да знаете кои сме, откъде сме или какво искаме.
Канеше се да слезе от ниския подиум, когато Франклин, за своя собствена изненада, каза:
— Извинете…
Арабинът се обърна.
— Край на въпросите.
— Това не е въпрос — продължи Франклин. — Просто си мисля… Сигурно си имате други грижи, но… ако ще стоим тук, трябва да ни пускате до едното място. — Водачът на новодошлите се намръщи. — До клозета — поясни Франклин, а после добави: — До тоалетната.
— Разбира се. Ще можете да ходите до тоалетната, щом ви преместим.
— Кога ще стане това? — Франклин започна да се вживява в своята нова самовъзложена роля.
От своя страна арабинът забеляза у него недопустима липса на учтивост и търпение.
— Когато решим — сряза го той и излезе от залата.
След десет минути влезе друг арабин, когото не бяха виждали досега, и зашепна нещо на Франклин, който се изправи.
— Преместват ни в трапезарията. Ще ни извеждат по двама. Настанените в една и съща каюта трябва да удостоверят това. Ще ни съпроводят до каютите ни, за да ползваме тоалетна. Трябва освен това да си вземем паспортите, но нищо друго. — Арабинът отново зашепна. — Не ни се позволява да заключваме вратите на тоалетните. — После Франклин продължи по своя инициатива: — Смятам, че тези посетители не се шегуват. Според мен не бива да правим нищо, което би ги ядосало.