— Помолиха ме да ви обясня как стоят нещата. Да ви обясня как вие… ние се озовахме в тази ситуация. Не съм на „ти“ с политиката в Близкия изток, но ще се опитам да ви изясня някои моменти, доколкото мога. Може би първо трябва да се върнем в деветнайсети век, доста преди създаването на израелската държава… — Франклин влезе в плавен ритъм, като играч, който се засилва на свободен терен. Почувства как публиката му се отпуска. Обстоятелствата бяха необичайни, но наличието на разказвач ги караше да се оставят в ръцете му, за да разберат какво ще стане по-нататък, също като всички слушатели от векове насам. Хюс скицира един идиличен деветнайсети век, в който имаше само номади, стада кози и традиционно гостоприемство, което ти позволявало да останеш в нечия шатра три дни, преди да те попитат за целта на посещението ти. Говори им за първите ционистки заселници и концепциите на Запада за собствеността на земите. За декларацията на Балфур. За имиграцията на евреите от Европа. За Втората световна война. Как вината на Европа за Холокоста се изкупва от арабите. И как евреите са научили от нацистките преследвания, че единственият начин да оцелееш е да бъдеш като нацистите. Говори им за техния милитаризъм, експанзионизъм, расизъм. Нарече нападението срещу египетските въздушни сили в началото на Шестдневната война морален еквивалент на Пърл Харбър (в този момент, а и за известно време после Франклин умишлено не поглеждаше нито към японците, нито към американците). Спомена за бежанските лагери. За кражбата на земя. За изкуственото поддържане на израелската икономика чрез долара. За безчинствата над лишените от собствените им земи. За еврейското лоби в Америка. За единственото нещо, което арабите искали от западните сили — същата справедливост към Близкия изток, каквато вече проявили към евреите. За печалната необходимост от насилие — урок, който арабите научили от евреите, а те пък от нацистите.
Франклин изразходва две трети от времето си. Макар да усещаше мрачна враждебност в някои части на залата, повечето слушатели, колкото и да е странно, гледаха сънливо, сякаш бяха чували тази история, на която и тогава не бяха повярвали.
— И ето ни тук сега. — Това отново привлече цялото им внимание и въпреки обстоятелствата Франклин усети леко задоволство. Той беше хипнотизаторът, който щраква с пръсти. — В Близкия изток, налага се да го осъзнаем, вече няма цивилни. Ционистите разбират това, но не и западните правителства. Ние, уви, не сме цивилни граждани. За което са виновни ционистите. Вие… ние сме заложници на групата Черна мълния, която целѝ освобождаването на трима свои членове. Може би си спомняте (макар че Франклин се съмняваше в това, тъй като подобни инциденти се случваха често и си приличаха), че преди две години един самолет на гражданската авиация с трима членове на групата Черна мълния на борда е бил принуден от Американските военновъздушни сили в Сицилия да се приземи, че италианските власти в разрез с международното право подкрепиха този пиратски акт, арестувайки тримата борци за свобода, че Великобритания защити американската акция в ООН и че сега тримата мъже са в затвори във Франция и Германия. Черна мълния няма да остави нещата така и това основателно… отвличане — Франклин внимателно подбра тази дума, поглеждайки към водача, сякаш да му покаже колко ненавижда евфемизмите — е в отговор на този пиратски акт. За наше нещастие западните правителства не проявяват същата загриженост за гражданите си, каквато проявява за своите бойци Черна мълния. До този момент те отказват да освободят затворниците. За съжаление Черна мълния няма друга алтернатива, освен да изпълни заплахата си, което е било казано много ясно на западните правителства още в началото.
В този момент един огромен тромав американец със синя риза скочи на крака и се втурна по пътеката към арабите. Автоматите им не бяха настроени на единична стрелба. Пукотът беше оглушителен и наоколо мигом поаленя от кръв. Един италианец, който седеше на пътя на куршумите, бе улучен в главата и се свлече в скута на жена си. Неколцина скочиха от столовете си, но после бързо седнаха обратно. Водачът на Черна мълния погледна часовника си и махна на Хюс да продължи. Франклин се нагълта със застояла вода. Жалко, че не беше водка.