— Заради упорството на западните правителства — подхвана отново той, мъчейки се да звучи по-скоро като официален говорител, отколкото като Франклин Хюс — и заради безразсъдното им незачитане на човешкия живот е необходимо да се дадат жертви. Казаното от мен досега сигурно ви е изяснило историческата необходимост от такива жертви. Групата Черна мълния е твърдо убедена, че западните правителства бързо ще седнат на масата за преговори. Но дотогава, като последно усилие в тази насока, се налага да бъдат екзекутирани по двама от вас… от нас… на всеки час. Черна мълния съжалява за това развитие на нещата, но западните правителства не им предоставят алтернатива. Редът на екзекуциите е съобразен с размера на вината на западните народи за ситуацията в Близкия изток. — Франклин не можеше повече да погледне аудиторията си. Сниши глас, но нямаше как да изрече следващото така, че да не го чуят. — Първо американците ционисти. После останалите американци. После британците. След това французите, италианците, канадците.
— Какво, по дяволите, е направила Канада на Близкия изток? Какво? — изкрещя един мъж, който още носеше хавлиената си шапка с кленовия лист. Жена му го възпря да не скочи на крака. Франклин, който усещаше как металният под в клетката му се нажежава непоносимо, машинално събра на купчина листовете си, слезе от подиума, без да погледне никого, прекоси пътеката и минавайки покрай мъртвия американец, оцапа с кръв гьона на подметките си, не обърна капка внимание на тримата араби, които спокойно можеха да го застрелят, стига да поискаха, и се отправи към каютата си неохраняван, без да срещне съпротива. Заключи вратата и легна.
След десет минути прогърмяха изстрели. От пет до единайсет часа, точно на кръгъл час, като някаква ужасяваща пародия на градски часовник, екваше картечен откос. Сетне се чуваше силен плисък от цамбурването на два трупа, метнати зад перилата. Малко след единайсет двайсет и двама членове на американските специални части, които преследваха „Санта Ефемия“ от петнайсет часа, успяха да се качат на борда. При престрелката загинаха още шестима пасажери, включително и мистър Талбът, почетният американски гражданин от Кидърминстър. От осемте посетители, които бяха помогнали при товаренето на продукти на остров Родос, бяха убити петима, двама от тях, след като се предадоха.
Не оцеля нито водачът, нито заместникът му, така че не остана жив свидетел, който да потвърди обясненията на Франклин Хюс относно сделката му с арабите. Триша Мейтланд, която, без да знае, бе станала ирландка за няколко часа и която по време на последната лекция бе върнала пръстена си на старото му място, никога повече не му проговори.
3.
Религиозните войни
Източник: Les Archives Municipales de Besançon (section CG, boîte 377a). Следното непубликувано досега дело е от особен интерес за историците на правото поради факта, че адвокат на дървоядите е бил знаменитият юрист Бартоломе Шасне (също Шасане и Шасно), по-късно станал първият председател на Провансалския парламент. Роден през 1480 г., Шасне се прочул в църковния съд на Отун като защитник на плъхове, обвинени в престъпно унищожаване на ечемичена реколта. Следващите документи, от първоначалната pétition des habitans до окончателната присъда, не представят цялостната съдебна процедура — свидетелските показания например, които може да са били дадени както от местни селяни, така и от видни експерти по образците на поведение на обвиняемите, не са протоколирани, — но материалите по делото включват и често пъти изрично се позовават на доказателствата, така че не липсва нищо от основната постройка и аргументация на делото. Както е било прието по онова време, пледоариите и les conclusions du procureur épiscopal са били на френски, докато присъдата се произнасяла с подобаваща тежест на латински.
(Бележка на преводача: Ръкописът от начало до край издава един и същ почерк. Следователно в случая не боравим с оригиналните материали, изготвени от писарите на съответните адвокати, а със записките на трета страна, вероятно съдебен служител, който може да е пропуснал части от пледоариите. Едно сравнение със съдържанието на кутии 371–379 навежда на мисълта, че представено в тази си форма, делото вероятно е било част от сборник с примерни или типични процеси, използвани при обучението на юристите. Това предположение се подкрепя от факта, че от всички участници единствено Шасне е споменат по име, сякаш задачата на студентите е била да се поучат от уменията на един прочут адвокат независимо от изхода на делото. Ръкописът е от първата половина на шестнайсети век, така че, ако той — нищо чудно — е копие на нечия интерпретация на процеса, то поне спада към същия период. Постарал съм се да предам екстравагантния на места стил на пледиране — особено на безименния адвокат на жителите — с подходящи английски фрази.)