Ние, жителите на Мамирол, епархия Безансон, богобоязливи и смирено предани на невестата на Господа Всемогъщи, Църквата, при това най-изрядни и покорни платци на своя десятък, настоятелно и неотложно молим съда през този дванайсети ден на месец август, лето хиляда петстотин и двайсето, да ни облекчи и отърве от престъпните набези на онези злосторници, които ни нападат от дълги години, които ни докараха Божия гняв, опозориха селото ни и заплашват всички нас, богобоязливите и покорни слуги на Църквата, със скорошна и катастрофална смърт, която ще ни сполети отгоре като гръмовна мълния, и то неизбежно, освен ако съдът със своето дълбокомъдрие заслужено не прогони час по-скоро тези злосторници от Мамирол и не ги призове, тях, омразните и нетърпими вредители, да се махнат под страх от осъждане, анатема и отлъчване от Светата църква и Божието владение.
Господа, тези бедни и смирени тъжители, злочести и измъчени, се явяват пред вас, тъй както едно време жителите на островите Менорка и Майорка пред могъщия Октавиан Август, молейки го със своята справедливост и могъщество да избави островите им от онези зайци, които унищожавали реколтата им и съсипвали живота им. Щом Август е могъл да помогне на тези предани поданици, то колко по-лесно може този съд да свали от раменете на тъжителите угнетителното бреме, не по-леко от онова на великия Еней, когато изнасял от горящата Троя баща си Анхиз. Старият Анхиз е бил ослепен от мълния и подобно нему тъжителите сега са като слепци, живеещи в мрак подир светлината на Божието благословение в резултат на престъпното поведение на онези, които днес са обвиняеми, но въпреки това дори не се явяват пред съда да отговорят на обвиненията, което е проява на неуважение към този трибунал и на богохулство, и предпочитат да тънат в греховен мрак, вместо да обърнат взор към истината на светлината.
Вслушайте се, господа, в изложеното пред вас от смирено вярващи и безукорно честни свидетели, защото простодушните тъжители от страхопочитание пред този съд не биха допуснали от устите им да бликне друго освен чистият извор на истината. Те дадоха показания в скромната селска църква „Сен Мишел“ относно събитията от двайсет и втори април на това лето Господне, който е денят за ежегодното поклонение на Юго, епископ на Безансон. Те ви описаха в подробности, които горят в съзнанието ви като огнената пещ, от която Седрах, Мисах и Авденаго излязоха невредими, как подобно на всяка друга година са постегнали и украсили своята църква, та да е достойна за окото на епископа, как са обкичили олтара с цветя и неотдавна са укрепили портата срещу нашествието на животните, но въпреки че можели да я залостят, та да не влизат прасета и крави, не били в състояние да възпрат тези проклети bestioles, които пропълзяват и през най-малката дупчица, както Давид намерил пролуката в доспехите на Голиат. Казаха ви как са спуснали с въже от подпокривните греди епископския трон, който е завързан там цяла година и се сваля само за поклонението на Юго, та да не би някое дете или странник да го оскверни, сядайки на него — една традиция, изразяваща покорство и благоговение, напълно достойна за похвала от Господ Бог и този съд. Разказаха ви как, след като спуснали трона, го поставили пред олтара както всяка година, откак се помни най-старият Матусал на селището, и как благоразумните жители поставили охрана в църквата през нощта, преди да дойде епископът, защото треперели тронът да не бъде осквернен. И как на другия ден Юго, епископът на Безансон, наистина пристигнал на ежегодното си поклонение в скромната църквичка „Сен Мишел“, както Гракх сред своя любим народ, и останал доволен от предаността и набожността на местните хора. И как след като по обичайному първо дал своята всеобща благословия на селяните от Мамирол от стъпалата пред църквата, той повел шествието към нефа, следван на почетно разстояние от паството, и с цялото си пищно одеяние легнал по очи пред олтара, също както Исус Христос пред своя Всемогъщ Отец. Сетне се изправил, качил се по няколкото стъпала, обърнал се с лице към богомолците и се отпуснал на трона си. О, злокобен ден! О, злокобни нашественици! Епископът се строполил и така ударил главата си в стъпалата пред олтара, щото пряко волята си изпаднал в състояние на слабоумие. Когато неговата свита потеглила, отнасяйки го ни жив, ни умрял, ужасените тъжители огледали внимателно трона му и открили в крака, дето рухнал като стените йерихонски, противно и неестествено нашествие на дървояди и тези дървояди, подхванали тайно и подмолно своето пъклено дело, така били прояли крака, та епископът подобно на могъщия Дедал се сгромолясал от светлите небеса в мрака на слабоумието. Много уплашени от Божия гняв, селяните се качили при свода на църквата „Сен Мишел“, разгледали люлката, в която тронът почиваше цели триста шейсет и четири дни в годината, и открили, че дървоядите са нападнали и люлката, която се строшила при едното докосване и се стоварила светотатствено върху стъпалата пред олтара, а после се оказало, че и подпокривните греди са подмолно надупчени от тези сатанински bestioles, което накарало тъжителите да се разтревожат за собствения си живот, тъй като те са бедни и набожни и тяхната бедност не ще им позволи да си построят нова църква, а тяхната набожност им налага да се молят на Светия Отец все тъй ревностно както досега, и то на свято място, а не сред гори и поля.