На трето място, призовката е погрешно издадена, защото е адресирана до les bestioles, които понастоящем обитават църквата „Сен Мишел“ в Мамирол. Отнася ли се тя до всеки отделен дървояд, който е в църквата? Нима там няма безброй много, които си живеят мирно и кротко, без да застрашават с нищо местните хора? Трябва ли цяло село да бъде призовано на съд заради банда разбойници, живеещи в него? Това не е законно! Още повече, че има установен принцип обвиняемите да удостоверят самоличността си пред съда. В момента се разглеждат две обособени престъпни деяния — повредата на крака на епископския трон и щетите на покрива на църквата — и е ясно дори при най-оскъдни познания за природата на обвиняемите, че е невъзможно онези дървояди, които понастоящем обитават крака, да имат нещо общо с покрива, нито пък живеещите на покрива да имат нещо общо с крака. Оказва се, че две различни групи са обвинени едновременно в две престъпления, без никакво разграничение на извършител и деяние в съдебната заповед, което прави призовката невалидна поради липса на конкретност.
На четвърто място, без да е в ущърб на гореказаното, ще се помъча да докажа, че да се съдят по този начин едни насекоми не само противоречи на човешките и на църковните закони — нещо, което вече изтъкнахме, — но и че това противоречи на Божиите закони. Защото откъде са произлезли тези дребни твари, срещу които се изправя тежката мощ на този съд? Кой ги е създал? Не друг, а Всемогъщият Бог, който е създал всички ни, и най-висшите, и най-нисшите. И не четем ли в Първа глава на свещената книга „Битие“, че Бог е създал земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им и е видял Бог, че това е добро? И после, не е ли дал Бог за храна на земните зверове и всяка гадина, която пълзи по земята, всякаква трева, що дава семе, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе? И още повече, не им ли е заповядал на всички да се плодят и множат и да пълнят земята? Творецът нямаше да нареди на земните зверове и гадини да се множат, ако със Своята безкрайна мъдрост не им бе осигурил ядене, а Той го е сторил, давайки им семена, плодове и дървета за храна. Какво друго са направили тези кротки гадинки от деня на Сътворението насам, освен да ползват неотменните права, предоставени им тогава, права, които Човекът няма власт да ограничи или отнеме? Ако на Човека му е неприятно, че дървоядите обитават тези или онези места, то това не е достатъчно основание той да търси начин да се опълчи срещу законите на природата, създадени от Твореца, защото подобен бунт представлява откровено и дръзко неподчинение. Господ е вдъхнал живот на дървояда и му е дал земните дървета за храна: колко самонадеяно и колко опасно ще е от наша страна да се мъчим да отменим Божията воля. Не, аз по-скоро предлагам на съда да насочим вниманието си към престъпленията на самия Човек, вместо към предполагаемите простъпки на най-смирените Божии създания. Бог не прави нищо без промисъл и това, че е позволил на дървояда да се настани в църквата „Сен Мишел“, не може да цели друго освен предупреждение и наказание на човечеството заради неговата греховност. Разрешението дървоядът да обитава не друга сграда, а тъкмо църквата, е, смея да твърдя, още по-сурово предупреждение и наказание. Толкова ли са сигурни тъжителите в своето послушание пред Бог, толкова ли са уверени в своето благочестие и християнска добродетел, та да обвиняват най-смирената твар, преди да погледнат себе си? Вардете се от греха на горделивостта, ще кажа аз на тези тъжители. Извади първом гредата от окото си, преди да се мъчиш да извадиш сламката от окото на другия.
И на пето и последно място, адвокатът на жителите помоли съда да прати онази мълния, известна като отлъчване. Мой дълг е да заявя най-учтиво, без да е в ущърб на нищо от гореказаното, че такова наказание е както неуместно, така и незаконно. Ако отлъчването означава отнемане на грешника правото на причастие, отказ да му се позволи да яде от хляба и да пие от виното, които са плътта и кръвта Христови, и пропъждане от Светата църква, от нейната светлина и топлина, как тогава би било законно да се отлъчи един полски звяр или пълзяща по земята твар, които никога не са се причестявали в Светата църква? Първо на първо, да лишиш обвиняем от това, което никога не е притежавал, не е редно и подобаващо наказание. И това ако е правосъдие. И второ, отлъчването е съпроводено с големи мъчения, с хвърляне на грешника в страховит мрак, с вечно откъсване на грешника от светлината и от Божията милост. Как може това да е подходящо наказание за пълзяща твар, която няма безсмъртна душа? Как е възможно един обвиняем да се осъди на вечни мъки, след като неговият живот не е вечен. Тези животни не могат да бъдат прогонени от Църквата, защото не принадлежат към нея, и както е казал апостол Павел, „Съдете вътрешните, но не и външните“.