Господа, приведоха ни много аргументи, някои от които отидоха на вятъра като отвята плява, други останаха на земята като драгоценно зърно. Сега ще се възползвам още малко от търпението ви, за да отговоря на твърденията на адвоката на жителите, чиито аргументи ще се срутят като стените йерихонски при тръбния глас на истината.
На първо място, адвокатът споменава колко дълго са живели дървоядите в крака на епископския трон, осъществявайки тъмната си цел, и привежда това като доказателство, че деянието им е вдъхновено от дявола. Поради тази причина призовах пред вас добродетелния брат Фролибер, който познава изтънко навиците на пълзящите земни твари, и на вас ви е известно, че той гледа пчелните кошери в абатството Сен Жорж. Е, не потвърди ли той, че според учените тези bestioles не живеят повече от няколко кратки лета? Ние всички обаче знаем, че набезите на дървоядите могат да продължат десетки, стотици години, преди дървото да се разцепи както в случая с Юго, епископа на Безансон, доведен до състояние на слабоумие. От което следва да направим заключението, че призованите на съд дървояди са чисто и просто потомците на много поколения, обитавали църквата „Сен Мишел“. Ако ще се търси умисъл при извършване на деянието, то тя несъмнено трябва да се припише само на първото поколение, а не на невинното им потомство, което не носи отговорност, че се е оказало именно там. На това основание отново изисквам делото да бъде прекратено. Още повече, обвинението не е представило доказателства за мотивите и времето, когато дървоядите, както се твърди, са влезли в дървото. Адвокатът на тъжителите се опита да заяви, че Светото писание не признава правото на въпросните bestioles да обитават дърворезба. На което ние отговаряме, че Библията никъде не отрича явно това им право и че ако Бог не е желаел да ядат дърво, нямаше да им вроди този инстинкт и, трето, че поради липса на доказателства — а обвиняемият е невинен до доказване на противното, — трябва да се допусне, че дървоядите имат приоритет по владение, що се отнася до дървения материал, а именно, че вече са били в трупите, когато секачът ги е нарязал на дъски и ги е продал на столаря, който е направил от тях трона. Далеч не дървоядът е нападнал творението на Човека, а Човекът умишлено е разрушил жилището на дървояда, отнемайки му го за собствени цели. На което основание също така молим делото да бъде прекратено.
На второ място, твърди се, че дървоядът не е бил допуснат на Ноевия ковчег, което означавало, че е обладан от зъл дух. На което ще отговорим, че, първо, Светото писание не изброява всеки животински вид, създаден от Господ Бог, и че правната презумпция трябва да е, че всяка жива твар е била в Ковчега, с изключение на специално упоменатите като отсъстващи. И второ, че ако адвокатът настоява, че дървоядът не е бил в Ковчега, значи е още по-очевидно, че на Човека не му е дадена власт над това създание. Бог е изсипал гибелния Потоп, за да очисти света, и когато водите се оттекли и светът бил наново роден, Той е предоставил на Човека господство над животните. По къде пише, че също така им е дал господство над всяко животно, което не е пътувало в Ковчега.