Що се отнася до въпроса, повдигнат от адвоката на дървоядите — за многото поколения и твърдението, че призованото поколение не е същото, което е извършило престъплението, — бихме казали следното: първо, в Светото писание в книгата Изход е заявено, че за греха на бащите Бог наказва децата до трета и четвърта рода, следователно съдът има правото най-безкористно да съди няколко поколения дървояди, до едно съгрешили пред Бог, което наистина ще е грандиозна проява на справедливост. И второ, ако приемем аргумента на адвоката на тъжителите, че дървоядите са обладани от Дявола, какво по-естествено — в случая по-гнусно неестествено — от това подобно обладаване да позволи на дървояда да надхвърли обичайните си земни години, при което да се окаже, че само едно-единствено поколение пълзящи твари са причинили щетите по трона и тавана. Така или иначе, бяхме много повлияни от аргумента на адвоката на тъжителите, че дървоядите няма как да са били на Ноевия ковчег — защото кой благоразумен капитан би допуснал с цялата си мъдрост на борда на своя кораб такива причинители на корабокрушения? — и следователно те не бива да се причисляват към първоначалните Божии творения. Какъв е статутът им в могъщата йерархия — дали малко или много са природни създания, дали са оцелели мутанти или творения на Дявола, — е въпрос за разрешаване от онези велики църковни учени, които преценяват тези неща.
Няма как да разберем и безчетните причини Господ да позволи нападението на дървоядите в тази скромна църква. Може би от прага й са били прогонени просяци. Вероятно десятъкът не е бил плащан редовно. Или, току-виж, вътре в църквата е имало задевки и Божият дом се е превърнал в място за срещи, заради което Господ е пратил тези червеи. Не бива никога да забравяме дълга на милосърдието и потребността да даваме милостиня, защото нима Евзебий не е сравнил ада с мразовито място, където воплите и стенанията са причинени от ледения студ, а не от вечния огън, и нима милосърдието не е път към Божията пощада? Ето защо, препоръчвайки въпросните bestioles да се осъдят на отлъчване, задето подло и нечестиво са съсипали храма Господен, ние препоръчваме също така от жителите на Мамирол да бъдат изискани всички обичайни в такива случаи покаяния и молитви.
В името и по волята на всемогъщия Бог, Отец, Син и Свети дух, и на Дева Мария, преблажената майка на нашия Господ Исус Христос, и по волята на Светите апостоли Петър и Павел, а също и на онази, която ми възложи да служа по това дело, с подкрепата на Светия кръст и с богобоязън в сърцето заклеймявам гореспоменатите дървояди като противни зловредници и им заповядвам под страх от проклятие, анатема и отлъчване в седемдневен срок да напуснат църквата „Сен Мишел“ в село Мамирол, епархия Безансон, и да се отправят без протакане и спънки към пасището, предложено им от жителите, да се настанят там и никога повече да не нападат църквата „Сен Мишел“. За да бъде законна тази присъда и да е в сила всяко проклятие, анатема и отлъчване, които могат да бъдат произнесени по всяко време, на жителите на Мамирол се нарежда да съблюдават грижливо дълга си към милосърдието, да внасят своя десятък, както го изисква Светата църква, да се въздържат от лекомислие в Божия дом и веднъж годишно, в онзи омразен ден, когато Юго, епископът на Безансон, бе запратен в тъмата на слабоумието…
Тук ръкописът от Градския архив на Безансон прекъсва без уточнения по ежегодното покаяние или възпоменание, наложено от съда. От състоянието на пергамента си личи, че в продължение на последните четири и половина века той неведнъж е бил подлаган на набезите на някаква порода термити, които са изяли заключителните думи на църковния съдия.
4.
Оцелялата
А по-нататък? Не можеше да си спомни как продължава. Преди много лета тя заедно с другите десетгодишни хлапета повтаряше тези стихове след учителката. Всички повтаряха, послушно скръстили ръце на чиновете, освен Ерик Дули, който седеше зад нея и гризеше крайчеца на плитката й. Веднъж я вдигнаха да изрецитира следващите два стиха, но когато понечи да стане, главата й се килна назад и класът избухна в смях. Ерик беше захапал плитката й и здраво стискаше зъби. Може би затова тя така и не запомни следващите два стиха.