Нямаше да му позволя да кастрира Пол, макар наистина да бе съсипал мебелите. По-късно се сетих за нещо. Знаете ли, че скопяват северните елени? Така правят в Лапландия. Избират някой едър мъжкар, кастрират го и той се укротява. После връзват хлопатар на врата му и този дрънчащ скопец води стадото накъдето пожелае пастирът. Така че идеята вероятно не е безпочвена, но продължавам да мисля, че това не е редно. Котките не са виновни, че са котки. Пред Грег, разбира се, не споменах нищо за дрънчащите скопци. Понякога, като ми вдигаше ръка, си казвах: май теб трябва да скопим първо, току-виж, си престанал да бъдеш толкова агресивен. Но никога не го изрекох — тъй и тъй нямаше да помогне.
Често се карахме на тема животни. Грег ме смяташе за мекушава. Веднъж му казах, че правят на сапун всички китове. Той се разсмя и заяви, че това било прекрасен начин да се оползотворят. Разплаках се. Не само защото го каза, ами и защото беше способен да си го помисли.
По важния въпрос обаче не се карахме. Той просто казваше, че политиката е работа на мъжете и аз не съм знаела какво приказвам. Дотам само стигаха разговорите ни за унищожаването на планетата. Щом кажех, че се тревожа какво би направила Америка, ако Русия не отстъпи, или обратното, или пък Близкият изток, или който и да било, той ме питаше дали според мен не съм напрегната, защото ми наближава цикълът. Как да разговаряш с такъв човек! Той дори не желае да спори, да се кара с теб по този въпрос. Веднъж казах, че може наистина да е напрежение, свързано с цикъла ми, и той начаса се съгласи, че е точно така. Не, казах, чуй ме, може би жените имат по-здрава връзка със света. Какво искаш да кажеш, попита, а аз отвърнах, че всичко е свързано, нали така, и жените са по-близко свързани с природните цикли, с раждането и прераждането на планетата, отколкото мъжете, които в крайна сметка са само едни оплодители, и ако жените са в хармония с вселената, тогава те вероятно започват да усещат, че на север например се случват ужасни неща, които застрашават живота на тази планета, както някои хора предусещат земетресенията, и сигурно това предизвиква предменструалното напрежение. Крава тъпа, каза той, ето защо политиката е работа на мъжете. И измъкна нова бира от хладилника. Какво стана с края на света, попита ме след няколко дни. Само го погледнах, а той каза, че очевидно всичко се дължи на предменструално напрежение, чисто и просто наближавал цикълът ми. Толкова ме ядосваш, казах, че почти ми се иска краят на света да настъпи, само и само да си видиш грешката. Съжалявал, но какво ли разбирал той, нали, както съм заявила, бил просто един оплодител, но предполагал, че онези, другите оплодители на север, ще измъдрят нещо.
Ще измъдрят нещо? Така говорят водопроводчиците и зидаро-мазачите. Абе ще измъдрим нещо, казват те и ти намигат самоуверено. Но в този случай нищо не измъдриха, нали? Да пукна, ако направиха нещо. А в последните дни на кризата Грег невинаги се прибираше вкъщи вечер. Дори и той най-сетне се усети и реши да се повесели, преди да настъпи краят. В известен смисъл не можех да му се сърдя, освен задето не искаше да признае причината. Не си идвал, понеже не издържал да му опявам, като се върне. Казах му, че го разбирам и всичко е наред, но като чу това, много се стегна. Обясни ми, че ако гледал да кръшне, не било заради световната ситуация, а защото вечно съм му ходела по нервите. Мъжете просто не виждат връзката, не е ли така? Когато на север разни костюмирани господа с раирани вратовръзки заприказват за определени стратегически предпазни мерки, както им викат те, тукашните мъже от рода на Грег, с джапанките и тениските, започват да киснат по баровете и да свалят мадами. Това трябва да го проумеят, права ли съм? Трябва да си го признаят.