Нощем чувам котките. Обнадеждаващ звук.
Лоши сънища. Кошмари, струва ми се. Кога един сън става кошмар? Тези мои сънища продължават и след като се събудя. Все едно имам махмурлук. Лошите сънища пречат на останалата част от живота ни.
Стори й се, че вижда кораб на хоризонта, и се отправи към него. Не разполагаше със сигнални ракети, а беше много надалеч, за да крещи, тъй че просто се насочи натам. Корабът плаваше успоредно на хоризонта и остана в полезрението й около половин час. После изчезна. Може пък да не е било кораб, каза си тя; но каквото и да беше, изчезването му я потисна.
Спомни си едно ужасно нещо, за което беше чела във вестникарска статия, описваща живота на борда на супертанкер. В днешно време плавателните съдове ставаха все по-огромни, а екипажите намаляваха и намаляваха, тъй като всичко се вършеше с помощта на новите технологии. Просто програмираха един компютър в Персийския залив или някъде другаде.
И корабът си плаваше практически от само себе си по целия път до Лондон или до Сидни. Така беше много по-добре за собствениците, които спестяваха сума ти пари, и много по-добре за екипажа, който трябваше да се бори единствено със скуката. Доколкото тя си представяше, през повечето време моряците седяха вкупом в каюткомпанията и пиеха бира като Грег. Наливаха се с бира и гледаха видео.
В статията пишеше нещо, което тя никога нямаше да забрави. Там се казваше, че в стари времена на марса или на мостика винаги имало някой, който следял за авария или беда. Но сега големите кораби вече нямали хора на вахта или пък вахтата представлявала просто някакъв дежурен, който от време на време се взирал в екран с множество светещи точки. Навремето ако си се бил загубил в морето на сал, на ладия или нещо такова и наблизо минел кораб, имало голяма вероятност да бъдеш спасен. Размахваш ръце, крещиш и изстрелваш каквито ракети имаш; вдигаш ризата си на върха на мачтата; и винаги имало хора, които да наблюдават и да те забележат. В днешни дни можеш седмици наред да се носиш из океана, накрая да се появи супертанкер и просто да те отмине. Радарът няма да те улови, защото си много дребен, и би било чист късмет някой да се окаже надвесен над перилата, за да повръща от морска болест. Имало много случаи, когато корабокрушенци, които навремето щели да бъдат спасени, сега просто били подминавани; и дори нещастни случаи, когато корабите потапяли онези, които смятали, че те идват да ги спасят. Тя се помъчи да си представи колко ужасно би било мъчителното чакане, а после чувството, че корабът отминава и не можеш да направиш нищо, а крясъците ти са заглушени от моторите. Ето това му е лошото на света, помисли си тя. Отказали сме се да даваме вахта. Не мислим за спасяването на други хора, а просто си плаваме, разчитайки на машините. Всички са в каюткомпанията и пият бира с Грег.
Значи онзи кораб на хоризонта сигурно и без това нямаше да я забележи. Не че тя искаше да я спасяват или нещо подобно. Просто може би знаеха някакви новини за света, за това ставаше дума.
Започнаха да я мъчат повече кошмари. Лошите сънища продължаваха все по-дълго и денем. Усещаше, че лежи по гръб и я боли ръката. Носеше бели ръкавици. Доколкото разбираше, беше затворена в нещо като клетка, защото от двете й страни се издигаха метални пръчки. Някакви мъже идваха и я оглеждаха, винаги мъже. Помисли си, че трябва да запише кошмарите си, и тях, и истинските неща, които се случват. Каза на мъжете от кошмарите, че ще пише за тях. Те се усмихнаха и обещаха да й дадат молив и хартия. Тя не прие. Каза, че ще използва своите.
Знаеше, че на котките рибата им идва добре. Даваше си сметка, че не се движат много и затова напълняват. Но все пак й се струваше, че Линда наддава повече от Пол. Не й се щеше да повярва на какво се дължи това. Просто не смееше да си го помисли.
Един ден съзря суша. Включи мотора и се отправи натам. Приближи се дотолкова, че вече виждаше мангровите дръвчета и палмите, но тъкмо тогава горивото й свърши и ветровете я отнесоха навътре. Изненада се, че не изпита нито тъга, нито разочарование при изчезването на острова. Във всеки случай, помисли си тя, не би било достойно да откриеш нова земя с помощта на дизелов мотор. Трябваше да бъдат преоткрити старите методи и пътища: бъдещето лежеше в миналото. Тя щеше да позволи на ветровете да я направляват и закрилят. Изхвърли зад борда празните тенекии за гориво.