— Аха, разбирам, залоствате ме, това ли е цялата работа?
— Не, не, не, Кет. Просто не искаме да заспиш и да се изтърколиш от леглото. В случай че сънуваш кошмари, да речем.
Ама че хитро, наистина. В случай че сънуваш кошмари… Но мен толкова лесно не можеш да ме залъжеш. Мисля, че знам какви ги върши умът ми. Представям си не друго, а зоопарк, защото тъкмо там единствено съм виждала северни елени. На живо, искам да кажа. Така че ги свързвам с решетки. Умът ми знае, че за мен всичко започна с тия елени; затова сътвори тази илюзия. Умът действа много правдоподобно.
— Аз нямам кошмари — заявих твърдо, сякаш става дума за пъпки или нещо подобно. Мисля, че се получи добре, просто му казах, че не съществува.
— Е, добре, тогава в случай че станеш сомнамбул.
— Досега вървяла ли съм насън?
— Ние не можем да наблюдаваме всички, Кет. Има мнозина други в същата лодка.
— Зная — изкрещях. — Зная. — Крещях, защото се чувствах победителка. Този беше умен, ала сам се издаде. В същата лодка. Искаше, естествено, да каже в други лодки, но се подведе или по-скоро умът ми го подведе.
Тази нощ спах добре.
Споходи я ужасна мисъл. Ами ако котенцата не са нормални? Ами ако Линда роди изродчета, малки чудовища? Дали вече се започваше? Какви ветрове ги застигаха тук, каква отрова разнасяха тези ветрове?
Струваше й се, че твърде много спи. Монотонната жега не преставаше. Чувстваше се пресушена и водата от потока не утоляваше жаждата й. Може би й имаше нещо на тази вода. Кожата й се белеше. Щом разпереше длани, пръстите й заприличваха на рогата на елен след битка. Депресията й продължаваше. Пробва да се разведри с мисълта, че поне няма мъж до себе си на острова. Какво ли щеше да си каже Грег, ако я съзреше в такъв вид?
Умът, реши тя, беше причината за всичко. Умът просто се бе развил прекалено много и бе излязъл извън контрол. Нали той беше създал онези оръжия? Едно животно не би изобретило собственото си разрушение, нали така?
Припомни си следната приказка. Имало в гората един мечок, интелигентен, весел мечок… нормален мечок. Един ден той започнал да копае голям трап. Като го изкопал, откъртил клон от близкото дърво, окъсал вейките и листата му, заострил единия край със зъбите си и забил този кол в трапа, така че да стърчи нагоре. После мечокът покрил изкопания трап с клони и шума, та по нищо да не се различава от останалата част от горската настилка, и си заминал. И къде според вас бил изкопал този трап мечокът? Насред една от любимите си пътеки, по която редовно минавал, когато отивал да яде мед от хралупите на дърветата или по други мечешки дела. И така, на следващия ден мечокът се затътрил по пътеката, паднал в трапа и се нанизал на кола. Докато умирал, си мислел: О, божичко, ама че изненада, как странно се обърнаха нещата. Може би сгреших, че заложих капан точно тук. Може би сгреших, че изобщо заложих капан.
Човек не може да си представи, че един мечок е способен на това, нали? Но така се случва и с нас, помисли си тя. Умът просто се беше увлякъл. Не е знаел къде да спре. Но той по принцип си няма спирачки. Същото е и с кошмарите — спящият ум просто губи контрол. Тя се зачуди дали първобитните хора са сънували кошмари. Обзалагаше се, че не. Или поне не като тези, които сънуваме ние.
Тя не вярваше в Бог, но сега се чувстваше изкушена от него. Не защото се боеше, че ще умре. Не беше това. Просто се изкушаваше да повярва в някого, който наблюдава какво става, който вижда как мечокът копае трап и после пада в него. Тази история не би била толкова хубава, ако нямаше наоколо някой, който да я види и разкаже. Гледайте докъде стигнаха и какво направиха — сами се унищожиха. Тъпи крави.
Онзи, с когото спорихме за ръкавиците, отново се появи. Веднага го засякох.
— Още съм с ръкавиците — казах.
— Да — отвърна той, опитвайки се да ми угоди, но явно не ме разбра.
— Нямам игла на ръката.
Той очевидно не беше подготвен за това.
— Ааа, да.
— Тогава защо съм с ръкавици?
— Ами… — Замълча, докато се чудеше каква лъжа да ми пробута. Добре се справи. — Защото си скубеше косата.
— Глупости. Тя просто ми капе. Всеки ден капе.
— Не, боя се, че ти просто я скубеш.
— Глупости. Само като я пипна, и падат цели фъндъци.
— Боя се, че не е така — каза покровителствено той.