За зла беда се бяха натъкнали на подводните скали по време на прилива; когато вълните се надигнаха и забушуваха, всякакви усилия да се освободят от хватката на рифа се оказаха напразни. С фрегатата несъмнено бе свършено. Лодките на борда не можеха да поберат всички и затова се реши да сковат сал за онези, които идваха в повече. После щяха да го извлекат с въжета до брега и така да се спасят до един. Планът беше безупречен, но както заявиха по-късно двама от оцелелите, той бе начертан върху сух пясък, разпръснат от повея на егоизма.
Сковаха здрав сал, разпределиха местата в лодките, извадиха запасите. Призори, когато водата в трюма достигна два метра и седемдесет сантиметра и помпите отказаха, се даде заповед за напускане на кораба. Последвалата неразбория обаче бързо задуши в прегръдката си безупречния план. Качваха се кой където свари, мятаха нехайно кой каквото хване, изпозабравиха и изтърваха в морето сума ти храна. Салът трябваше да побере сто и петдесет души: сто и двайсет войници с техните офицери, двайсет и девет моряци и пътници, както и една жена. Но още щом се качиха петдесетина, салът, дълъг двайсет и широк седем метра, потъна три-четири педи под водата. Изхвърлиха натоварените бурета с брашно и той изплува; но щом и останалият народ се качи, пак се скри под водата. Когато пое и последния човек, салът бе вече хлътнал на метър под повърхността, при това така претъпкан, че нямаше къде игла да падне. Хората и отпред, и отзад бяха във вода до кръста. Вълните блъскаха в телата им изхвърлените бурета с брашно; чувалът сухар, който им метнаха от кораба, моментално стана на каша.
Според предварителния план един от морските офицери трябваше да поеме командването на сала, но този офицер отказа да се подчини. В седем сутринта дадоха сигнал за отплаване и малката флотилия се отдалечи от изоставената фрегата. Седемнайсет души не пожелаха да я напуснат или се бяха изпокрили някъде, тъй че останаха да срещнат смъртта си на борда.
Четири лодки, подредени една зад друга, теглеха сала, предвождани от малък пинас, който мереше дълбочината. Щом лодките застанаха в права линия, от сала екнаха викове „Vive le roi!“ и се развя бяло знаме, вързано за щика на един мускет. Но тъкмо в този час на върховна надежда и упование за множеството на сала, към морските ветрове се прибави и повеят на егоизма. Дали поради себичност или неумелост, поради лош късмет или привидна необходимост, но онези в лодките съвсем скоро се освободиха от въжетата.
Когато го изоставиха, салът се намираше едва на две левги от фрегатата. Хората имаха вино, малко бренди, вода и по няколко залъка разкашкан сухар. Не разполагаха нито с компас, нито с морска карта. Без весла и рул нямаше как да направляват сала, нито пък да обуздават онези, които непрестанно се блъскаха един о друг, заливани от вълните. Бурята, извила се първата нощ, яростно залюшка сала; крясъците на хората се смесваха с грохота на талазите. Някои вързаха въжета за гредите и се вкопчиха в тях; стихията ги мяташе безмилостно. Призори въздухът се раздираше от жални вопли и неизпълними обети засипваха небесата. Всички се готвеха за неизбежната смърт. Невъзможно бе тази първа нощ да се вмести в човешка представа, която да не бледнее пред истината.
На следващия ден морето се укроти и у мнозина припламна надежда. При все това две момчета и един пекар, убедени, че не ще избегнат смъртта, казаха последно сбогом на останалите и доброволно се хвърлиха в прегръдката на морето. Същия този ден се появиха миражите. Някои съзираха суша на хоризонта, други — спасителни кораби и когато измамните им надежди се разбиваха в скалите, те потъваха в още по-дълбоко униние.
Втората нощ бе по-чудовищна от първата. Вълните се издигаха като планини и всеки миг заплашваха да преобърнат сала. Скупчените около ниската мачта офицери разпореждаха на войнството от единия до другия край да дава отпор на беса на бурята. Неколцина мъже, очакващи скорошната гибел, отвориха бъчва вино, за да облекчат последните си часове, омаломощавайки силата на разума; и успяха, само че в един момент солената вода, нахлула през отвора на бъчвата, съсипа виното. Дваж по-вбесени, тези побъркани мъже си наумиха да докарат всеобщо крушение и с тази цел се спуснаха да режат въжетата, които скрепяваха сала. Обуздаването на размирниците прерасна в люта битка сред вълните и мрака на нощта. Най-сетне редът бе възстановен и в продължение на цял час на злощастния морски съд цареше спокойствие. В полунощ войниците отново се разбунтуваха и нападнаха висшестоящите с ножове и саби; онези без оръжие бяха дотолкова загубили разсъдъка си, че се нахвърлиха на офицерите със зъби и нокти, които оставиха безброй кървящи рани. Един друг взеха да се блъскат в морето, да си трошат кокалите, да се колят; две бъчви вино и последните глътки вода изчезнаха сред вълните. Докато усмирят злодеите, салът се покри с трупове.