Платното било пренесено в по-голямо ателие и отново опънато на статива на 28 юни 1818 г.
Картината била завършена през юли 1819 г.
На 28 август 1819 г., три дни след откриването на Салона на живописта, Луи XVIII разгледал картината и — както пишело в „Монитьор Юниверсел“ — отправил към художника „една от онези крайно уместни реплики, които едновременно оценяват творбата и окуражават художника“. Кралят казал: „Мосю Жерико, вашето корабокрушение съвсем не е гибелно.“
Творецът започнал с намерение да се придържа към житейската истина. Прочел написаното от Савини и Кореар; срещнал се с тях, подробно ги разпитал. Открил досие на случая. Издирил корабния дърводелец, който бил сред оцелелите, и му поискал да направи макет на своя някогашен сал. Върху него поставил восъчни фигурки на корабокрушенците. Около статива наредил собствените си рисунки на отсечени глави и отрязани крайници, за да насити атмосферата с тленност. Завършеното платно съдържа лица, в които се разпознават Савини, Кореар и дърводелецът. (Как ли са се чувствали, докато са позирали за тази възстановка на техните страдания?)
Докато рисувал, бил съвършено спокоен, научаваме от Антоан Алфонс Монфор, ученик на Орас Верне; тялото и ръцете му се движели едва доловимо, а леката руменина на лицето издавала вглъбеността му. Рисувал направо върху бялото платно, на което бил нахвърлял само груби контури. Докато имало светлина, не спирал да работи безпощадно, което се дължало и на технически причини: гъстите, бързо съхнещи маслени бои, които използвал, изисквали всеки започнат участък да се завърши още същия ден. Преди това, както знаем, си бил обръснал рижите къдрици и главата му напомняла хотелска табелка с надпис „Моля, не безпокойте“. Но той не бил самотен: позиращи, ученици и приятели продължавали да идват в къщата, където съжителствал с младия си помощник Луи-Алексис Жамар. Сред моделите, които използвал, бил младият Дьолакроа, който представлявал мъртвия, проснат по очи с протегната лява ръка.
Да започнем с това, което не е нарисувал. Не е нарисувал:
1) Сблъсъка на „Медуза“ с подводните скали;
2) Захвърлянето на въжетата и изоставянето на сала;
3) Среднощните бунтове;
4) Необходимия канибализъм;
5) Масовото убийство с цел самозащита;
6) Появата на пеперудата;
7) Корабокрушенците, затънали във вода до кръста или до прасците, или до глезените;
8) Същинския момент на спасяването.
С други думи, първата му грижа не е била: 1) политическа; 2) символична; 3) театрална; 4) да ни шокира; 5) да ни разтърси; 6) да ни разчувства; 7) да документира; или 8) да е недвусмислен.
Бележки:
1) Салът на „Медуза“ бил трагично бедствие, сензационна новина и картина; а също и кауза. Бонапартистите нападнали монархистите. Поведението на капитана на фрегатата е израз на: а) некомпетентността и корупцията сред роялистката флота; б) коравосърдечието на управляващата класа към по-низшите съсловия. Паралелите със засядането на правителствения кораб биха били едновременно флагрантни и несръчни.
2) Савини и Кореар, живи свидетели и съавтори на първото описание на корабокрушението, внесли петиция до правителството за обезщетения за жертвите и наказване на виновния команден състав. Когато казионното правосъдие им отказало пренебрежително, те се обърнали чрез своята книга към по-висшия съд на общественото мнение. По-късно Кореар станал издател и памфлетист, чиято книжарничка, наречена „При останките на «Медуза»“, се превърнала в сборище на недоволните от режима. Можем да си представим картинно описание на мига на изхлузването на въжетата: проблясваща на слънцето вдигната брадва; офицер, седнал с гръб към сала, небрежно разхлабва един възел… Би се получил чудесен памфлет в картини.
3) Бунтът е сцената, която Жерико без малко щял да нарисува. Съхранени са няколко ескиза. Нощ, стихия, гигантски вълни, раздрано платно, извадени саби, хора, политащи в морето, ръкопашен бой, голи тела. Какво му е лошото? Преди всичко, че напомня на един от ония кръчмарски побоища в евтините уестърни, където всеки човек в кадър върши нещо — я забива юмрук, я запокитва стол, я троши бутилка в нечия глава или виси на полилея и мята из въздуха тежки ботуши. Много екшън, много нещо. А можеш да кажеш повече, показвайки по-малко.
По всеобщо мнение запазените етюди, изобразяващи бунта, наподобяват традиционните версии на Страшния съд с отделянето на праведниците от грешниците и отпращането на размирниците в ада. Такава алюзия би била подвеждаща. На сала е тържествувала не добродетелта, а силата и милостта била оскъдна. Подтекстът на тази версия би бил, че Бог е на страната на офицерското съсловие. Може пък по онова време да е бил. Ной спадал ли е към тази класа?