Ако Аманда откриваше в света божествен промисъл, светъл ред и строга справедливост, баща й бе виждал само хаос, случайност и зло. И все пак и двамата изучаваха един и същ свят. Веднъж по време на един от многобройните им спорове го бе помолила да размисли върху хармонията в семейство Фъргюсън, които живееха сплотено и се обичаха, и да каже дали те също са следствие от хаоса, случайността и злото. Полковник Фъргюсън, който не можеше да понесе мисълта да уведоми дъщеря си, че човешкото семейство е рожба на същия импулс, който кара бръмбара да удря главата си в кутийката, отвърна, че според него те са щастлива случайност. Дъщеря му възрази, че в света има твърде много случайности, а това говори за закономерност.
Отчасти, мислеше си Аманда, тук ставаше въпрос за гледна точка. Баща й виждаше в просташкия спектакъл с цветни светлини и музика истинско изображение на една грандиозна морска трагедия, докато за нея реалността се предаваше най-добре чрез просто, статично платно с боя по него. Преди всичко обаче това бе въпрос на вяра. Няколко седмици след посещението на Перистрефичната панорама баща й я возеше бавно с лодка по живописното езеро в съседното имение на лорд Ф. Подтикнат от някаква своя асоциация, той започна да критикува вярата й в реалността на Ноевия ковчег, който полковникът наричаше саркастично „Мита за Потопа“. Аманда не бе обезсърчена от това обвинение. В отговор тя попита баща си дали вярва в реалността на Пантериона от препарирани зверове на мистър Бълок, изложени в Египетската зала на Пикадили, Лондон. Баща й учудено отвърна, че, естествено, Пантерионът съществува, при което дъщеря му изрази престорено удивление. Тя вярваше в реалността на нещо, случило се по Божия воля и описано в Светото писание, което се четеше и помнеше от хиляди години, а той вярваше в съществуването на нещо, описано на страниците на „Сондърс Бюлетин“, за който хората забравяха на следващата сутрин. Кой от двата източника, настояваше тя с упорит и излишно подигравателен поглед, е по-достоверен?
През есента на 1839-а след дълъг размисъл Аманда Фъргюсън предложи на мис Логан да идат на експедиция до Аргури. Мис Логан беше жизнена и явно практична жена, около десет години по-възрастна от мис Фъргюсън. Навремето тя бе привързана към полковника, но без помисъл за любовна авантюра. По-важното в случая беше, че тя бе пътувала до Италия преди няколко години, когато работеше за сър Чарлс Б.
— Съжалявам, но не съм запозната с това място — отвърна отначало мис Логан. — Много ли е далеч от Неапол?
— Намира се по склоновете на планината Арарат — отговори мис Фъргюсън. — Името Аргури произлиза от две арменски думи, които означават „посади лоза“. Там Ной се е върнал към селскостопанските си занимания след Потопа. Древната лоза, посадена от ръцете на самия Патриарх, все още дава плод.
Мис Логан прикри удивлението си от тази любопитна информация, но се почувства задължена да зададе още няколко въпроса.
— С каква цел ще ходим там?
— За да се помолим за душата на баща ми. В планината има манастир.
— Доста път е дотам.
— Надявам се, че си струва човек да го измине.
— Разбирам. — Отначало мис Логан изглеждаше скептична, но после лицето й просветна. — Значи ще пием вино? — Тя си припомняше пътуванията си в Италия.
— Там това е забранено — отвърна мис Фъргюсън. — Традицията не позволява.
— Традицията ли?
— Добре де, Бог. Бог е забранил това заради порока, на който се е поддал Патриархът.
Мис Логан, която великодушно позволяваше да й четат Библията, но сама не беше особено прилежна в разгръщането на страниците, за миг се обърка.
— Пиянството — поясни мис Фъргюсън. — Пиянството на Ной.
— Ааа, да.
— Монасите от Аргури имат право да ядат гроздето, но не и да оставят сока му да ферментира.
— Ясно.
— Освен това там има древна върба, пораснала от една от дъските на Ноевия ковчег.
— Разбирам.
И така, решиха да предприемат това пътуване. Щяха да тръгнат през пролетта, за да избегнат маларията на по-късните сезони. Всяка от тях имаше нужда от походно легло, надуваем дюшек и възглавница; щяха да вземат от Оксли джинджифилова есенция, малко качествен опиум, хинин и слабителни; преносима мастилница, кибрит и достатъчно количество немска прахан; чадъри, за да се пазят от слънцето, и вълнени пояси, за да не им се схваща кръстът нощем. След известни колебания решиха да не вземат нито преносима вана, нито кафеварка. Затова пък сметнаха за необходими два бастуна с железен връх, сгъваем нож, два яки ловни камшика, с които да държат на разстояние глутниците кучета, които сигурно щяха да срещнат, и малко полицейско фенерче, тъй като бяха предупредени, че турските хартиени фенери са безполезни по време на буря. Взеха си дъждобрани и тежки палта, тъй като не разчитаха мечтата за вечно слънчево време на лейди Мери Мортли Монтагю да се сбъдне за по-скромни пътешественички. Мис Логан реши, че барутът е най-подходящият подарък за турските селяни, а хартията за писма — за висшите класи. Бе разбрала, че обикновеният компас би зарадвал мюсюлманина, помагайки му да определи посоката, накъдето да насочи молитвите си; мис Фъргюсън обаче не беше склонна да помага на неверниците в техните религиозни заблуди. Накрая жените добавиха към багажа си две стъклени шишенца, които възнамеряваха да напълнят с гроздов сок от лозата на Ной.