Освен това мис Логан бе очаквала, че пътуването, макар и с религиозна цел, ще предложи приятни възможности за рисуване — заниманието, което първоначално бе сплотило работодателка и придружителка. Само че антиките не криеха никакъв чар за Аманда Фъргюсън; тя нямаше желание да разглежда езическите храмове на Август, нито останките на колоните, за които се предполагаше, че са издигнати в чест на император Юлиан Отстъпник. Добре поне, че показваше интерес към природните пейзажи. Докато пътуваха навътре от Трабзон, приготвили камшици за очакваните кучешки глутници, двете виждаха мохерни кози по склонове, обрасли с дъбове-джуджета, тъмножълти лози и натежали от плод ябълкови градини; чуваха скакалците, които сякаш издаваха по-остър и по-настойчив звук от английските си братовчеди; виждаха залези в изумителни оттенъци на лилавото и розовото. Редяха се ниви с царевица, опиум и памук; тук-там избуяваха рододендрони и жълти азалии; виждаха се червенокраки яребици, папуняци и сини гарги. В планините Зиргана един едър елен бавно отвърна на погледа им от опасно близко разстояние.
В Ерзурум мис Логан успя да убеди работодателката си да посетят християнската църква. Отначало хрумването се оказа добро, тъй като мис Фъргюсън откри в гробището плочи и кръстове, чийто келтски вид напомняше за родната й Ирландия; набожното й изражение се озари от одобрителна усмивка.
Но тази неочаквана снизходителност бе краткотрайна. На излизане от църквата двете жени забелязаха млада селянка, която оставяше оброк в една цепнатина до вратата. Оказа се, че става въпрос за човешки зъб, сигурно един от нейните собствени. При по-внимателно вглеждане цепнатината се оказа пълна с жълтеещи резци и гниещи кътници. Мис Фъргюсън се изказа рязко по въпроса за суеверията на простолюдието и отговорността на свещениците. Според нея тези, които проповядват словото Божие, трябваше да бъдат съдени според него и да бъдат наказвани по-строго за всяко провинение.
Навлязоха в Русия, като на граничния пост наеха нов водач — брадат кюрд, който твърдеше, че е запознат с изискванията на чужденците. Мис Фъргюсън се обръщаше към него на език, който звучеше на придружителката й като смесица от руски и турски. Отдавна бяха отминали дните, когато отличният италиански на мис Логан им беше от полза; започнала пътуването като гид и преводач, тя чувстваше, че се е превърнала в обикновена натрапница с не по-висок статут от този на отхвърления драгоман или новонаетия кюрд.
При навлизането си в Кавказ те смутиха няколко ята пеликани, чиято наземна грозота изчезна като по чудо, щом полетяха. Раздразнението на мис Фъргюсън от случката в Ерзурум започна да отшумява. Докато преминаваха източния хребет на връх Арагац, те се взираха в откриващата се пред погледа им величава планина Арарат. Билото й бе скрито от венец бели облаци, които блестяха прелестно на слънцето.
— Това е ореол — възкликна мис Логан. — Като на ангелите.
— Права си — отвърна мис Фъргюсън с леко кимване. — Хора като баща ми не биха се съгласили, разбира се. Биха казали, че подобни сравнения са въздух под налягане. Буквално. — Тя се усмихна сухо, а въпросителният поглед на мис Логан я подкани да продължи. — Те биха ни обяснили, че ореолът от облаци е съвсем естествено явление. През нощта и няколко часа след зазоряване върхът се вижда изцяло, но когато равнината се посгрее от утринното слънце, топлият въздух се издига и на определена височина се превръща в пара. В края на деня, когато отново захладнява, ореолът изчезва. Това не изненадва… науката — каза тя, като наблегна неодобрително на последната дума.
— Тази планина е вълшебна — рече мис Логан.
— Тази планина е свещена — поправи я работодателката й, като въздъхна отегчено. — Струва ни се, че за всичко има две обяснения. Затова ни е дадена свободна воля — за да можем да изберем вярното. Баща ми не можеше да разбере, че неговите обяснения се основават на вярата също толкова, колкото и моите. Вяра в нищото. За него всичко беше пара, облаци и издигащ се нагоре въздух. Само че кой е създал парата, кой е създал облаците? Кой е направил така, че точно планината на Ной всеки ден да бъде благословена с ореол от облаци?
— Именно — каза мис Логан, което не изразяваше точно съгласие.
През същия ден срещнаха арменски свещеник, който им съобщи, че никой никога не е изкачвал и няма да изкачи планината, към която са тръгнали. Когато мис Фъргюсън любезно спомена името на доктор Парот, свещеникът я увери, че има грешка. Може би тя бъркаше Масис, както той назоваваше на своя език великата Арарат, с намиращия се далеч на юг вулкан, наричан от турците Сипан Даа. Преди най-сетне да намери своето място, Ноевият ковчег се ударил в Сипан Даа и отчупил върха му, с което открил огнените недра на земята. Тази планина била достъпна за човека, но не и Масис. По този въпрос поне християни и мюсюлмани били на едно мнение. И освен това, продължи свещеникът, нима доказателството не се намира в самото Свето писание? Планината пред тях бе родното място на цялото човечество; като се извини с любезен смях пред дамите за неделикатната тема, той се позова на думите на Спасителя към Никодим, които гласят, че човек не може повторно да влезе в майчината си утроба и пак да се роди.