На раздяла свещеникът извади от джоба си малък черен амулет, който дългите векове бяха огладили. Каза им, че било парченце от смолата на Ноевия ковчег и много помагало против беди. Понеже дамите проявили такъв интерес към планината Масис, може би…
Мис Фъргюсън любезно отхвърли предложението, като изтъкна, че ако наистина е невъзможно да се изкачи планината, не би било за вярване амулетът наистина да е парченце от кораба на Патриарха. Арменецът обаче не виждаше никаква несъвместимост между двете твърдения. Можело птичка да го е донесла, както гълъбът — маслиновия лист. Можело пък някой ангел да е сторил това. Нима преданията не разказваха как свети Яков три пъти се опитвал да изкачи Масис и на третия път един ангел му казал, че това е забранено, и му дал парче дърво от Ковчега? Нима манастирът „Свети Яков“ не бе издигнат на същото място?
Разделиха се със свещеника, без да сключат сделката. Засрамена от думите на Бог към Никодим, мис Логан пренасочи мислите си към смолата: нея ли използваха художниците, за да направят сенките в картините си по-черни? От своя страна мис Фъргюсън беше само ядосана — първо от опита да се вложи някакъв глупав смисъл в текст от Светото писание, а после и от безсрамно комерсиалното поведение на свещеника. Тя все повече се удивляваше на източното духовенство, което не само толерираше вярата в чудотворната сила на човешките зъби, но дори търгуваше с фалшиви религиозни реликви. Това беше чудовищно. Тези хора трябваше да бъдат наказани. И това сигурно щеше да се случи. Мис Логан погледна учудено работодателката си.
На следващия ден пресякоха труднопроходимо поле от тръстика и остра трева, разнообразено само от колонии дропли и черните шатри на някакво кюрдско племе. След като похапнаха мазно сирене и осолена сьомга от езерото Гокча, двете жени се изправиха сред дъхащия на праскови въздух и впериха взор в планината на Ной. Хребетът пред тях се състоеше от два отделни купола: Голям Арарат, исполински масив с форма на църковен купол, и Малки Арарат, с около хиляда метра по-нисък, елегантен конус с гладки и симетрични страни. Мис Фъргюсън смяташе, че не си въобразява, като вижда в съответната форма и височина на двата купола въплъщение на първичното разделение на човешката раса между двата пола. Тя не сподели тази своя мисъл с мис Логан, която се бе оказала лишена от всякакъв усет за трансценденталното.
Сякаш за да потвърди делничната нагласа на ума си, в същия момент мис Логан довери, че от малка се питала как така Ковчегът е успял да се спре на планината. Дали върхът се е издигнал сред вълните и е пробил кила, като по този начин е задържал кораба? Как иначе Ноевият ковчег е избегнал пропадането, когато водите са спаднали?
— И други преди теб са си задавали този въпрос — отвърна мис Фъргюсън с подчертана липса на любезност. — Марко Поло твърдял, че планината имала формата на куб, което би обяснило нещата. Баща ми сигурно би се съгласил с него, ако бе обърнал внимание на този въпрос. Само че, както виждаме, случаят не е такъв. Тези, които са изкачвали върха на Голям Арарат, твърдят, че малко под него има долина с лек наклон. Била приблизително наполовина на Грийн Парк в Лондон — уточни тя, сякаш в противен случай мис Логан не би могла да разбере думите й. — Тази долина би представлявала естествено и безопасно място за акостиране.
— Значи Ноевият ковчег не е спрял на самия връх?
— Светото писание не твърди подобно нещо.
Когато наближиха селцето Аргури, разположено на височина над хиляда и осемстотин метра над морското равнище, температурата на въздуха стана по-мека. На три мили под селцето видяха първите свещени насаждения на отец Ной. Лозите тъкмо бяха прецъфтели и тук-там сред листата висяха мънички тъмнозелени гроздове. Един селянин остави грубата си мотика и заведе неочакваните посетителки при селския старейшина, който прие предложения от тях барут с любезна благодарност, но без учудване. Понякога мис Логан се дразнеше от подобна учтивост. Старейшината се държеше така, сякаш групички бели жени непрекъснато му подаряваха барут.