Двете бутилки бяха напълнени със сняг и поверени на водача. По-късно мис Логан се опитваше да си представи странно ведрия израз и уверената поза на своята работодателка, когато тръгваха надолу; мис Фъргюсън демонстрираше задоволство, което граничеше с горделивост. Бяха изминали не повече от неколкостотин метра — кюрдът водеше, мис Логан вървеше последна — и минаваха по един неравен сипей, когато мис Фъргюсън падна. Тя залитна напред и настрани и се хлъзна десетина метра надолу по склона, преди кюрдът да успее да я хване. Мис Логан спря учудено, защото работодателката й бе загубила равновесие на малък участък твърда скала, която не би трябвало да представлява опасност.
Когато стигнаха до нея, мис Фъргюсън се усмихваше, явно без да се плаши от кръвта. Мис Логан не позволи на кюрда да я превърже, а само прие ивици от ризата му за тази цел, след което настоя той да се обърне с гръб. След около половин час двамата отново изправиха ирландката на крака и пътуването продължи. Мис Фъргюсън се бе облегнала на ръката на водача със странно безгрижие, сякаш той я развеждаше из катедрала или зоопарк.
През останалата част от деня изминаха само едно късо разстояние, защото мис Фъргюсън се нуждаеше от чести почивки. Мис Логан пресмяташе колко далеч са завързани конете им и резултатът не я ободри. Към смрачаване попаднаха на две малки пещери, които мис Фъргюсън сравни с отпечатъци от Божия палец по склона на планината. Кюрдът влезе предпазливо в първата от тях, като душеше за диви зверове, а после ги извика да влязат. Мис Логан стъкми постелите и попуши малко опиум, а водачът изчезна след няколко неразбираеми за нея жеста. Върна се час-два по-късно с няколко сухи, хилави храста, които бе успял да изтръгне от скалата. Той накладе огън, а мис Фъргюсън легна, пи малко вода и заспа.
Когато се събуди, тя заяви, че няма сили, а костите й са се схванали. Не изпитвала глад. Този ден останаха в пещерата, като се надяваха състоянието на мис Фъргюсън да се подобри до следващата сутрин. Мис Логан се замисли за настъпилите в нейната работодателка промени след пристигането им в планината. Целта на пътуването им беше да се застъпят за душата на полковник Фъргюсън. Въпреки това досега не се бяха молили; Аманда Фъргюсън сякаш още спореше с баща си, а Господ, когото тя славеше, явно не бе от ония богове, които биха простили с лека ръка греховете на полковника. Дали мис Фъргюсън не бе разбрала или поне решила, че душата на баща й е изгубена, прокудена, осъдена? Това ли се беше случило?
На смрачаване мис Фъргюсън каза на придружителката си да напусне пещерата, докато тя говори с водача. Това изглеждаше излишно, тъй като мис Логан не разбираше и дума турски, руски, кюрдски или каквато и смесица да използваха другите двама; но все пак се подчини. Застанала пред пещерата, тя гледаше бледожълтата луна и се страхуваше да не би някой прилеп да се удари в косата й.
— Искам да ме преместите така, че да виждам луната. Вдигнаха болната внимателно, сякаш беше старица, и я сложиха до входа на пещерата. — Утре тръгнете още на разсъмване. Няма значение дали ще се върнете, или не. — Мис Логан кимна. Не възрази, защото знаеше, че няма смисъл; не заплака, защото знаеше, че ще я укорят за това. — Аз ще си припомням Светото писание и ще чакам Божията воля. На тази планина Божията воля е съвсем явна. Не мога да си представя по-добро място, откъдето да ида при Него.
През нощта Мис Логан и кюрдът се редуваха да бдят над нея. Луната, вече почти пълна, осветяваше пода на пещерата, където лежеше Аманда Фъргюсън.
— Баща ми би пожелал и музика към нея — каза болната по едно време. Мис Логан се усмихна в знак на съгласие, което подразни работодателката й.
— Ти не можеш да знаеш какво имам предвид. — Мис Логан отново се съгласи.
Последва мълчание. Сухият студен въздух бе напоен с дима от изгорелите храсти.
— Той смяташе, че картините трябва да се движат. Със светлини и музика. Смяташе, че в това е бъдещето. — Мис Логан, по-благоразумна отпреди, реши, че е най-безопасно да не отговаря. — Но той грешеше. Виж луната. Луната няма нужда от музика и цветни светлини.
Мис Логан спечели един малък, последен спор — по-скоро с настойчивост, отколкото с думи — и мис Фъргюсън остана с двете бутилки разтопен сняг. Прие също и няколко лимона. На зазоряване мис Логан, която сега носеше пистолета, тръгна с водача надолу по планината. Бе изпълнена с решителност, но не знаеше какво да прави. Предполагаше например, че щом жителите на Аргури не смееха да изкачват планината преди земетресението, сега още по-малко биха пожелали да го сторят. Можеше да се наложи да потърси помощ в по-далечно село.