Аз с удоволствие подкрепях тази теория, защото тя потвърждаваше моята представа за света. През есента на същата година щях да закрепя на огледалото в стаята си листче със следните думи: „Животът е измама и всичко го показва; така си предполагах, така се и оказва.“ Случаят Бийсли потвърждаваше това; героят от „Титаник“ беше фалшификатор на одеяла и травестит узурпатор; колко справедливо бе следователно от моя страна да му казвам измислени резултати от крикет. Ако погледнем нещата в по-едър план, теоретиците твърдят, че животът се свежда до оцеляване на най-способните: нима хипотезата Бийсли не доказваше, че „най-способните“ са само най-хитрите? Героите, истинските рицари, тези с най-добрите гени, дори капитанът (най-вече капитанът!) са потънали достойно заедно с кораба, докато страхливците, паникьорите и измамниците са намерили начин да се промъкнат в спасителна лодка. Нима това не доказваше, че човешките гени непрестанно се влошават и лошата кръв изтласква добрата?
Лорънс Бийсли не споменаваше нищо за женски дрехи в книгата си „Загубата на «Титаник»“. Настанен в бостънски клуб от американското си издателство „Хотън Мифлин“, той бе написал разказа си за шест седмици; книгата излязла има-няма три месеца след описаното в нея корабокрушение и после била преиздавана периодично. Тя бе направила Бийсли един от най-известните оцелели корабокрушенци от „Титаник“ и през следващите петдесет години — почти до времето, когато аз се запознах с него — той бе редовно търсен за консултации от морски историци, киносценаристи, журналисти, колекционери на сувенири, досадници, автори на конспиративни теории и отегчителни адвокати. Когато други кораби биваха потопени от айсберги, в дома му звъняха журналисти, които го караха да си представи съдбата на жертвите.
Около четирийсет години след избавлението си той бил нает като консултант на филма „Незабравимата нощ“, сниман в Пайнуд. Голяма част от снимките били правени нощем с умалена версия на кораба, готов да потъне в море от надиплено черно кадифе. Бийсли наблюдавал действието заедно с дъщеря си няколко вечери поред, така че следващите редове се основават на нейния разказ. Бийсли, естествено, бил заинтригуван от възродения и отново килнат „Титаник“. Всъщност той много държал да бъде сред статистите, които се тълпели отчаяно до парапета при потъването на кораба — може да се каже, че горял от нетърпение да преживее наужким алтернативна версия на историята. Режисьорът на филма обаче също така упорито отказвал да снима този консултант, който не притежавал необходимата карта от актьорския съюз. Бийсли, който умеел да се справя с кризисни ситуации, фалшифицирал пропуска, за да си осигури достъп до ерзаца „Титаник“, облякъл се в костюм от началото на века (дали ехото може да докаже истинността на повтаряното от него?) и се наредил между статистите. Прожекторите били включени и струпаните до парапета пътници започнали да се вайкат за предстоящата си смърт в надипленото черно кадифе. Едва в последния момент, когато камерите били готови да снимат, режисьорът забелязал, че Бийсли е успял да се промъкне до парапета на кораба; като взел високоговорителя си, той наредил на аматьора измамник да бъде така добър да слезе от борда. И така за втори път в живота си Лорънс Бийсли напуснал „Титаник“ малко преди той да потъне.
Като интензивно образован осемнайсетгодишен младеж аз бях запознат с допълнението на Маркс към теорията на Хегел; историята се повтаря, първия път като трагедия, втория път като фарс. Тогава видях и илюстрацията на този процес. Години по-късно още не съм виждал по-добра.
II
Какво всъщност е правел Йона в корема на кита? Тази история се изплъзва като риба, както и може да се очаква.
Всичко започнало, когато Господ Бог заръчал на Йона да иде да плаши с гнева Му жителите на Ниневия — един град, който въпреки Божия навик да унищожава греховните градове все още — необяснимо и упорито — тънел в грях. Йона, който не харесал задачата по неуточнени причини, може би свързани със страха да не би гуляещите ниневчани да го убият с камъни, избягал. В Йопия се качил на кораб, заминаващ към най-далечната точка на познатия по него време свят: Тарсис в Испания. Разбира се, той не си бил дал сметка, че Господ знае точно къде се намира, да не говорим, че упражнявал оперативен контрол върху ветровете и водите на Източното Средиземноморие. Когато се развихрила невиждана буря, суеверните моряци хвърлили жребий, за да узнаят кой е причината за тази беда, и късата сламка, счупената плочка от домино или дамата пика била изтеглена от Йона. Незабавно го метнали през борда и също тъй незабавно той бил погълнат от огромна риба, или по-точно от кита, който Бог насочил към него специално с тази цел.