На 21 юни, събота, британският контингент от „Сейнт Луис“ хвърлил котва в Саутхамптън. Те пресметнали, че морските им странствания са продължили точно четирийсет дни и четирийсет нощи.
На първи септември започнала Втората световна война и пасажерите от „Сейнт Луис“ споделили съдбата на евреите в Европа. Шансовете им за живот се менели в зависимост от страната, в която били разпределени. Съществуват разногласия относно броя на оцелелите.
8.
Срещу течението!
Джунглата
Скъпа,
Едва намерих време за картичка — тръгваме след половин час. Снощи за последен път пихме „Джони Уокър“ и отсега нататък или местна огнена вода, или нищо. Спомни си какво ти казах по телефона и не се подстригвай твърде късо. Обичам те.
Твоят най-силен цирков акробат.
Скъпа моя,
Пътувах 24 часа с автобус, чието табло бе окичено със св. Христофоровци, или каквото там е местното съответствие. Не бих имал нищо против шофьорът да използва някаква по-силна магия — доброто старо християнство май нямаше кой знае какъв ефект върху карането му. Когато не мислиш как да не си изповръщаш червата при всеки остър завой, гледката е великолепна. Огромни дървета, планини — такива ми ти работи. Купих картички. В момента целият екип е малко превъзбуден — ако чуя още веднъж вица за онзи, дето „щял да каракяса“, ще удуша някого. Е, това е нормално в подобни случаи. Не че съм правил нещо такова досега де. Сигурно ще бъде голям майтап. Дано има полза от всичките инжекции, дето ми ги биха, за да не пипна бери-бери и прочие.
Освен това е такова облекчение да идеш някъде, където не те познават. Знаеш ли, въпреки брадата и очилата в Каракас пак разпознаваха лицето ми. На летището, разбира се, но това е естествено. Не, смешно беше. Познай къде ме бяха гледали? Не в онзи елитарен филм за страха по сценарий на Пинтър, дето взе Златната палма; нищо подобно. Затова пък бяха гледали онова гадно американско сериалче, дето го снимах за Хал Шавиразкажаиграта. Още го въртят тук. По улицата децата ми викат: „Хей, миста Рик, как сте?“ Какво ще кажеш? Мизерията тук е ужасна. Все пак след Индия нищо не може да ме учуди. А ти как подстрига косата си? Надявам се да не си направила някоя глупост, само и само да ми отмъстиш, че заминах. Знам ви вас жените, уж само ще я скъсиш за опит, а после ще кажеш, че Педро от фризьорския салон те увещава да не си я пускаш за момента, а после пък трябвало да си в най-добрата си форма за някоя сватба и не можело да идеш рошава. И накрая изобщо не си я пускаш; ако не коментирам, ще решиш, че съм почнал да ти харесвам късата прическа, а пък ако ти напомням, ще решиш, че ти досаждам, така че няма измъкване. И не е честно да твърдиш, че е заради брадата ми, защото брадата не е по моя вина, просто през въпросния век в джунглата не са се бръснали. Да, знам, че си я пуснах прекалено рано, но аз съм си такъв, обичам да почна да се вживявам в ролята колкото се може по-бързо. Нали знаеш как Дърк разправя, че почвал от обувките и щом намерел подходящите, знаел какъв е героят му; е, при мен е лицето. Съжалявам, ако това е първото нещо, което виждаш сутрин, но все пак не всяка може да се похвали, че спи с йезуит. Много е горещо, имам проблеми с прането. Още взимам онези хапчета за корем. Говорихме с Вик за сценария и той каза да не се тревожа, но на този етап всички така разправят, нали? Казах му същото, което казах и на теб по телефона — тоест не може ли героят ми да е малко по-човечен, защото публиката в днешно време не си пада по свещеници. Вик каза, че ще говорим по-нататък. С Мат се разбираме добре — очевидно ще си съперничим, когато почнем работа, но той съвсем не е толкова параноичен, колкото очаквах. Малко прекалява с фамилиарниченето, но такива са си янките. Разправих му моята най-сълзлива история, той ми разказа своята и излезе, че и двамата сме ги чували и преди! Напихме се като свине последната вечер в града и накрая танцувахме сиртаки в един ресторант. Мат се опита да троши чинии, но ни казаха, че местният обичай не бил такъв, и ни изхвърлиха! Да не говорим, че ни накараха да платим чиниите.
Знаеш ли как викат тук на пощите? „Богородица на комуникациите“. Сигурно трябва да паднеш на колене за експресна доставка. Не че скоро съм виждал пощи. Бог знае дали ще успея да пратя това писмо, преди да стигнем джунглата. Може да срещнем някой приятелски настроен туземец с чаталеста пръчка, който да върви в нужната посока, та да му се усмихна и да му връча писмото (шегувам се). Не се тревожи за мен. Обичам те.