Чарли
Скъпа,
Ако потърсиш в албума снимките от оня умопомрачителен купон, ще видиш, че нещо липсва. Не се тревожи, у мен е. Онази снимка, на която си направила муцунка. Малко си се поизмокрила, защото от два-три дни вали като из ведро, но още нямаш нищо против да те целувам за лека нощ. Занапред може и да се поизмачкаш малко, защото дълго време няма да спим в хотели. Отсега нататък сме скаути и ще живеем в биваци и палатки. Надявам се да мога да се наспивам. Толкова е трудно да играеш с хъс, когато си подремнал едва няколко часа. Все едно, вече сме навътре в джунглата. Непрекъснато ни бавят. Както обикновено — уговаряш се, че еди-кога си ще се появиш с толкова и толкова хора и с толкова багаж и човекът ще ви закара до следващия град. Щом обаче те види, той се преструва, че нещата са се променили и не ти е казал петнайсет, а петдесет, а и без това цените са се повишили и т.н., докато не получи проклетия си подкуп. Господи, в такива случаи ми иде да закрещя с пълно гърло: „Искам да работя!“ Всъщност веднъж го направих, направо брадясах от яд; отидох до бандита, който се опитваше да ни одере по три кожи, заврях си лицето в носа му и изкрещях: „Искам да работя, за бога, оставете ме да работя!“, но Вик каза, че нямало полза.
По-късно. Мат пикаеше в реката, когато един от жичкаджиите дойде и му каза, че е малко опасно. Имало някакви мънички рибки, които усещали топлината или нещо такова и можели да плуват нагоре по струята урина. После се вмъквали в пишката, разтваряли си перките и си стояли там. Меко казано, ужасно. Жичкаджията разправяше, че нямало начин да ги изкараш оттам, били като отворен чадър и трябвало да идеш в болница да ти отрежат всичките такъми. Мат не знаеше дали да вярва, но можеш ли да рискуваш? Сега-засега никой не пикае в реката.
По-късно. Бръмчахме нагоре по реката късно следобед, слънцето беше започнало да потъва над онези огромни дървета, а ято големи птици, чапли или нещо подобно, излитаха като розови хидроплани, както каза някой, и изведнъж вторият асистент скочи на крака и изкрещя: „Това е раят, това е шибаният рай!“ А всъщност аз се чувствам малко потиснат. Съжалявам, че те занимавам с това, не е честно, защото сигурно ще съм свеж като репичка, когато получиш писмото. Проклетият Мат ме ядосва. Какъв грандоман! Ще речеш, че никой освен него не се е снимал във филми. Гледа да се сдуши с целия екип, за да му бъде по-леко пред камерите, тъй че той да изглежда с пет години по-млад, а на мен да ми лъщи носът. Честно казано, Вик не е достатъчно строг за тази работа. Мен ако питаш, шефът на студиото трябва да е робовладелец, а не чувствителен висшист, записал кино, защото му харесвали облаците у Антониони, и впоследствие превърнал се в неясен nouvelle Deutscher със слабост към проклетия Truthspiel. На какво прилича това — четирийсет души да бъхтят в джунглата само защото сме се вързали на идеята му да влезем в кожата на двама извънредно умрели йезуитски свещеници. Не знам как смята екипът, но Вик сто на сто е измислил някаква теория. Що за дивотия — ние да ходим пеша, а оборудването да пристига с хеликоптер! Дори не ни дава да използваме радиотелефона, докато не свърши пътешествието. Приятелката на оператора чака бебе и той искаше да се обади в Каракас, но Вик каза „не“.
Отвратително време. Жегата няма край. Потя се като прасе, comme un porco. Още се притеснявам за сценария. Мисля, че ще трябва да нанеса някои поправки в ролята си. Никакъв шанс за пране, освен ако не срещнем някое племе перачки, които да чакат пред някоя от ония цинкови бараки, които видяхме в Прованс, нали се сещаш? Тази сутрин видях проклетия ламаринен знак на „Кока-кола“ на един търговски пункт. Отиваш, ей богу, на стотици мили от всякакво населено място, а хората на „Кока-кола“ пак са стигнали преди теб и са осрали пейзажа. А може и някое приятелче на Мат да го е сложило, за да се почувства колегата като у дома си. Извинявай за това.
С обич, Чарли
Ей, хубавице!
Извинявай за мрънкането в края на последното писмо. Сега всичко е по-добре. Като начало пак започнахме да пишкаме в реката. Питахме Рибчо Жичко, както му викаме, откъде знае за рибката, дето плувала по урината, а той вика, че бил гледал някакъв дебел изследовател по телевизията да го разправя, което звучеше правдоподобно. Но като го поразпитахме още малко, той направи фатална грешка. Каза, че оня изследовател си бил направил специални гащи за безопасно пишкане в реката. Взел броня за крикет, отрязал малко от предницата и пъхнал вътре цедка за чай. Какво ще кажеш? Ако ще лъжеш, поне не украсявай, това е правилото. Не пресолявай манджата. Тъй че всички се посмяхме на жичкаджията, смъкнахме си циповете и, щем не щем, пишкахме в реката. Само Рибчо не пишка, защото трябваше да пази достойнството си и да твърди, че е истина.