Сряда. Трябва да ти разкажа повече за работата. Не върви зле. Сценарият не е какъвто си го спомнях, но пък винаги става така, най-често защото го променят. Не е много трудно да се работи с Мат. Помолих гримьорката да му сложи няколко ухапвания от комар, но той отказа категорично. Каза, че искал за разнообразие този път той да бъде красавецът. Голям майтап — очевидно дълбоко в себе си се мисли за голям хубавец! По-добре да не му споменавам как според теб лицето му прилича на осолено телешко.
Четвъртък. Случи се нещо ужасно. Наистина ужасно. Един от индианците падна от сала и се удави. Реката просто го отнесе. Гледахме водата, която беше доста буйна, и чакахме да изплува на повърхността, но това не стана. Естествено, решихме да спрем работа през този ден. Познай обаче какво стана? Индианците изобщо не искаха да чуят за нещо подобно. Страхотни кинаджии!
Петък. Мисля си за вчерашната случка. Ние бяхме много по-разстроени от индианците. Та този човек сигурно е бил нечий брат, съпруг или нещо подобно, но никой не плака. Аз едва ли не очаквах, че като спрем да нощуваме, ще има някаква церемония — не знам точно какво, примерно да изгорят вързоп дрехи. Нищо подобно. Лагерният живот беше весел както обикновено. Чудя се дали пък и без това не са харесвали удавника, но това би било твърде банално. Може пък да не правят разлика между живота и смъртта. Може би не смятат като нас, че той си е „отишъл“ — или поне не смятат, че си е отишъл напълно. Стигнахме до по-красива част от реката. Споделих това с Мат, а той каза: „Ей, не знаех, че имаш хипарска кръв.“ Мат съвсем не е най-духовният и изтънчен човек на света. Той вярва, че човек сам трябва да си проправи път в живота, да върви изправен, да стреля точно, „да сваля мацките“, както се изразява той, и да плюе в лицето на всеки, който му навреди. Това му е цялата философия. Смята индианците за сладки дечица, които още не са измислили видеото. Намирам, че е много смешно човек като него да играе йезуит, който води теологически спорове в джунглата. Всъщност той е един от онези практични американски актьори, които оставят имиджмейкърите си да направляват кариерата им. Казах му, че смятам да си взема шест месеца почивка и да играя в провинциални театри, за да усетя отново какво е да играеш на живо и да имаш истинска публика. Мат реагира така, сякаш му бях казал, че имам нервно разстройство. Кой каквото ще да казва, според мен само на сцената можеш да се научиш да играеш. Мат може да си върти лицето във всички посоки и да присвива очи, като знае, че малолетните му почитателки ще се подмокрят. Да, но умее ли да играе с тялото си? Може да съм старомоден, но според мен много американски актьори знаят само да ходят наперено и толкова. Опитах се да обясня всичко това на Вик, но той каза, че аз съм се справял добре, Мат също се справял добре и двамата сме щели да си паснем страхотно на екрана. Понякога ми се иска той да чуваше какво му говоря. А, тъкмо пристигна пощата, или по-точно хеликоптерът. Все още няма нищо от теб.
С обич Чарли
Мила Пипа,
Виж, знам, че се разбрахме да не говорим за това и сигурно не е честно, защото не знам в какво настроение ще бъдеш, когато получиш това писмо, но не може ли просто да идем да живеем в провинцията и да имаме деца? Не, не съм падал в реката или нещо подобно. Нямаш си представа колко добре ми се отразява престоят тук. Спрях да пия кафе следобед и почти не пуша. Индианците не го правят, нали така? Индианците нямат нужда да подкрепят могъщата компания „Филип Морис“ от Ричмонд, Вирджиния. Когато имат проблем, понякога дъвчат някакво зелено листенце, което сигурно е техният еквивалент на цигарата, която запалваш, ако режисьорът се държи като надут пуяк. Защо тогава и аз като тях да не намаля цигарите? А и това с Линда. Знам, че сигурно не искаш да чуваш повече името й и в такъв случай не бих го споменавал, но не беше ли то проблемът в Лондон? Което няма нищо общо с нас. Проклетият Лондон с мръсотията, с гадните улици и пиячката. Това в градовете не е живот, не мислиш ли? Смятам също така, че градовете карат хората да лъжат. Ще повярваш ли? Тези индианци никога не лъжат, също както не умеят да играят. Никакви преструвки. Изобщо не смятам това за примитивно, а намирам, че е адски зряло. Сигурен съм, че са такива, защото живеят в джунглата, а не в градовете. Прекарват цялото си време сред природата, а тя може да прави всичко друго, но никога не лъже. Просто си върши работата, както би казал Мат. Върви изправена и стреля точно. Понякога е сурова, но никога не лъже. Затова мисля, че истината е в провинцията и бебетата. И като казвам „провинция“, нямам предвид едно от онези селца до магистралите, където хората са като нас и си купуват австралийско шардоне, а акцент можеш да чуеш само докато слушаш „Арчърс“ във ваната. Имам предвид някое наистина затънтено място — може би Уелс или Йоркшир.