Понеделник. Вече сме към края… Остава само най-важната сцена. Първо ще имаме два дни почивка. Мисля, че идеята е глупава, но явно профсъюзите притискат Вик. Той смята, че е добре да си презаредим батериите преди голямата сцена. Е, който плаща, той поръчва музиката. Спокойно, скъпа. Аз всъщност не говоря така, правя го, за да дразня Мат, макар обикновено да не се получава, тъй като той е много дебелокож и смята, че всички говорят така. Значи излиза, че го правя за собствено забавление. „Хей, Мат, който плаща, той поръчва музиката“ — казвам му аз, а той кима като някой пророк в „Десетте Божи заповеди“. Както и да е, планът е днес и утре да почиваме, после два дни да репетираме преобръщането на сала и в петък да сме готови за велики дела. Може би Вик все пак е прав — трябва да бъдем в най-добрата си форма. Не само да го направим сносно, а да го изпипаме отвсякъде. По договор трябва да сме вързани с въжета, ако стане нещо. Не се притеснявай, съкровище, всъщност не е опасно. Ще заснемем няколко кадъра сред бързеите, но истинското преобръщане няма да бъде там. Имаме машини, които разпенват водата, а тези от реквизита направиха няколко скалички, които ще бъдат закотвени към дъното на реката и ще изглеждат като истински. Така че не се притеснявай. Нямам търпение да стигнем дотам, макар че, естествено, пак водихме спорове. По сценарий двамата свещеници падат във водата, единият си удря главата в скала, а другият го спасява. Само че кой какво да направи? Двамата са се хванали за косите по време на плаването и защитават противоположни доктрини — единият е много авторитарен и твърд (аз), а другият много либерален и мек с индианците (Мат). Според мен би било много по-ефектно, ако хардлайнерът, от когото зрителите очакват да остави другия да потъне, вземе, че го спаси, макар да смята за светотатствен плана му да покръсти индианците. Да, ама не — Мат спасява мен. Вик твърди, че така било станало навремето, а Мат казва, че така пишело в сценария, който бил чел в Тъпвил, Северна Дакота или където там си развява шапката, и друго нямало да играе. „Никой няма да спасява Мат Смийтън“, каза той. Наистина го каза, представяш ли си? „Никой няма да спасява Мат Смийтън“. Аз пък му казах, че ще имам това предвид, ако го видя да виси с главата надолу от някой ски лифт. Така че всичко ще върви по сценарий.
Вторник. Още един ден почивка.
По-късно
По-късно
По-късно
Твой Чарли
Господи, Пипа. Просто не можех да продължа предишното писмо. Пълно с весели новини от всеки снимачен ден. Просто не можех да го продължа, не и след онова, което се случи. Но аз съм добре. Наистина, добре съм.
По-късно. Горкият Мат. Добро момче беше. Е, можеше да те подразни, но и свети Франциск от Асизи би ти вдигнал кръвното с работа като тази. Той би прекарал цялото си време, като зяпа проклетите птички в джунглата, вместо да си чете ремарките. Съжалявам, скъпа. Знам, че е проява на лош вкус. Просто не знам как да започна. Много съм потиснат. Горкият Мат. Чудя се как ще чуеш новините и какво ще си помислиш.
Проклетите индианци. Мисля, че ще умра. Едва държа химикала. Потя се като прасе, comme un porco. Наистина те обичам, Пипа. Това ме крепи.
Ч.
Писмо 9
Изваждам снимката ти със сладката муцунка и я целувам. Нищо друго няма значение, освен теб и бъдещите ни деца. Нека го направим, Пипа. Майка ти ще бъде доволна, нали? Питах Рибчо дали има деца, а той каза, че имал и че те били зеницата на окото му. А аз го прегърнах ей така. Това движи света, нали?
Истина е това, което казват. Иди в джунглата, за да откриеш какви са всъщност хората. Вик е мрънкало, винаги съм го знаел. Само оплаква проклетия си филм. Аз му казах да не се притеснява, защото винаги може да продаде мемоарите си на някой вестник. Не му хареса.
Защо го направиха? Защо го направиха?
Твой Ч.
P.S. Ще ми се да беше писала. Би ми помогнало.
Можех да бъда аз. Със същия успех можех да бъда аз. Кой решава? Дали някой решава? Ей ти там горе, в небето! Има ли някой там?
Цял ден си мисля за това. Питах Рибчо дали има деца, а той каза, че те са зеницата на окото му. После се прегърнахме пред всички и оттогава се чудя какво означава това. Зеницата на окото ми. Какво значи това? Казваш такива думи и всички те разбират, но ако се вгледаш по-внимателно, не можеш да ги проумееш. Така е и с филма, и с цялото пътуване. Като тръгваш, си мислиш, че много добре знаеш кое какво е, но ако спреш и го погледнеш, няма никакъв смисъл и си казваш, че отначало всички са се престрували, че има смисъл, а ти си повярвал. Разбираш ли? Като с индианците и фалшивите скали от декора. Гледаха ги, гледаха ги и колкото повече ги гледаха, толкова по-малко разбираха. В началото смятаха, че това са скали, а накрая не знаеха нищо. Личеше си по лицата им.