„Да се обичаме или да мрем“, пише Одън, което кара Фостър да възкликне: „Тъй като написа «да се обичаме или да мрем», той може да ме накара да го следвам.“ Одън обаче не е бил доволен от този прочут стих от „Първи септември 1939“. „Това е пълна лъжа! — заявява той. — И без това ще умрем.“ Затова при следващото отпечатване на стихотворението той го променя на по-логичното „да се обичаме и да умрем“. По-късно съвсем го премахва.
Тази промяна от „или“ на „и“ е една от най-прочутите поправки в поезията. Когато за пръв път попаднах на нея, оцених честността, с която критикът Одън редактира Одън поета. Ако един стих звучи брилянтно, но не е верен, да го няма — подобен подход е възхитително лишен от самовлюбеност. Сега не съм толкова сигурен. „Да се обичаме и да умрем“ определено има на своя страна логиката; освен това е също толкова интересен по въпроса за човешкото съществуване, също толкова впечатляващ като „да слушаме радио и да умрем“ или „да размразим хладилника и да умрем“. Одън с право се отнася с подозрение към собствената си реторика; но да кажем, че стихът „да се обичаме или да мрем“ е лъжлив, защото и без това умираме (или защото онези, които не обичат, не издъхват на секундата), означава ограничен поглед или къса памет. Има също толкова логични и по-убедителни начини да прочетем варианта „или“. Първият и най-очевиден е следният: трябва да се обичаме, защото в противен случай може да се избием едни други. Вторият гласи: трябва да се обичаме, защото, ако любовта не стопли живота ни, все едно че сме мъртви. Със сигурност не е „пълна лъжа“ да твърдиш, че хората, които получават удовлетворение от други неща, водят празен живот като раци позьори, които кръстосват морското дъно с чужди черупки.
Това е трудна територия. Трябва да бъдем прецизни и не бива да ставаме сантиментални. Ако решим да противопоставим любовта на такива жилави, мускулести понятия като власт, пари, история и смърт, не трябва да се увличаме от самодоволство или снобски неясноти. Враговете на любовта печелят от нейните неопределени искания и от огромната й склонност към изолационизъм. Откъде да започнем тогава? Любовта може да ни донесе щастие, а може и да не успее; и в двата случая обаче преди всичко ни зарежда с енергия. Нима някога сте говорили толкова добре, нима сте спали толкова малко, нима някога сте се любили с такава готовност, както когато сте се влюбили за пръв път? Анемичните започват да сияят, а нормално здравите стават нетърпими. Освен това тя ни вдъхва самоувереност. Чувствате, че за пръв път през живота си стоите изправен; способен сте на всичко, докато трае това чувство, нищо не е в състояние да ви спре. (Може би трябва да направим следното разграничение: любовта вдъхва увереност, а сексуалните завоевания само развиват егото.) Освен това тя прояснява погледа, като че ли избърсва предното ви стъкло. Нима някога сте виждали нещата тъй ясно, както при първото си влюбване?
Ако разгледаме природата, ще видим ли къде се появява любовта? Не. Има няколко биологични вида, които избират партньор за цял живот (макар че представете си възможностите за изневяра по време на дългото миграционно плуване или на нощните полети); но, общо взето, виждаме само употреба на сила, доминиране и сексуално удобство. Феминистките и техните противници тълкуват природата различно. Феминистката търси примери за безкористно поведение в животинското царство и вижда, че тук-там мъжкият има задължения, които човешкото общество определя като „женски“. Да вземем например кралския пингвин; мъжкият мъти яйцето, като го носи на краката си и с месеци го предпазва от антарктическия климат чрез една гънка в долната част на корема си… Да, отвръща опонентът й, но я виж тюлена, наречен морски лъв! Лежи си по цял ден на плажа и чука всяка срещната женска. За съжаление е вярно, че поведението на морския лъв е по-показателно за мъжете от това на пингвина. А като познавам пола си, аз съм склонен да се усъмня в мотивацията на последния. Мъжкият пингвин може просто да е съобразил, че ако живееш на Антарктида, най-умното е да си стоиш вкъщи и да гледаш яйцата, като изпратиш женската да лови риба в ледените води. Той може просто да се е погрижил за собственото си удобство.
Защо ни е тогава любовта? Не е особено необходима, нали? Можем да строим бентове като бобрите и без любов. Можем да организираме сложни общества като пчелите и без любов. Можем да изминаваме дълги разстояния като албатроса и без любов. Можем да заровим главата си в пясъка като щрауса и без любов. Можем да изчезнем като вид подобно на птицата додо и без любов.