Дали любовта не е полезна мутация, която помага на вида да оцелее? Струва ми се, че не. Може например да е била имплантирана у нас, за да могат воините да се бият по-смело, носейки у себе си топлия спомен за домашното огнище? Едва ли: историята на света ни учи, че новият вид острие на стрелата, способният генерал, пълният стомах и перспективата за грабеж са решаващите фактори във войната, а не сантименталните войничета, които хленчат за дома си.
Дали в такъв случай любовта не е лукс, възникнал в мирни времена, като плетенето на дантели? Нещо приятно и сложно, но маловажно? Нещо, възникнало случайно и наложено от културата, което би могло да бъде и друго? Понякога си мисля, че е тъкмо така. Навремето в северозападните щати имало племе индианци (не си измислям), които живеели необикновено лесен живот. Били прекалено изолирани, за да имат врагове, а земята, която обработвали, била удивително плодородна. Достатъчно било да хвърлят през рамо едно бобено зърно и растението пониквало и се отрупвало с шушулки. Хората били здрави и доволни и не успели да развият склонност към вътрешни войни. В резултат на това разполагали с много време. Несъмнено били майстори в дейностите, в които се усъвършенстват мързеливите общества: кошниците им били натруфени, сякаш в стил „Рококо“, еротичните им умения акробатични, а способностите им да предизвикват транс с помощта на смачкани листа все по-ефикасни. Не са ни известни тези аспекти на живота им, но знаем какво е било основното занимание през свободното им време. Те крадели един от друг. Това обичали да правят и това ценели. Когато се измъквали от своите вигвами, а откъм океана се задавал поредният безоблачен ден, те душели сладостния въздух и разпитвали съседите си какво са правили снощи. Отговорът бил срамежливо признание — или надута хвалба — за поредна кражба. Малкото сиво вълче откраднало одеялото на стареца Червено лице. Стига бе! Много напредва това Малко сиво вълче. А ти какво прави? Аз ли? А, само отмъкнах веждите от върха на тотема. Какво, пак ли? Колко досадно.
Така ли трябва да мислим за любовта? Тя не ни помага да оцелеем повече от кражбите на тези индианци. И все пак любовта ни придава индивидуалност и цел. Ако му отнемем веселата крадливост, това племе няма да може така лесно да се определи. Значи става въпрос за палава мутация? Любовта не ни трябва за разпространението на расата; всъщност тя пречи на цивилизационния ред. Сексуалното влечение би било далеч по-просто, ако не трябваше да се тревожим за любовта. Бракът би бил далеч по-безпроблемен и може би по-траен, ако не копнеехме за любов, не изпадахме в екстаз при появяването й и не се страхувахме, че ще си отиде.
Ако разгледаме историята на света, ще се изненадаме, че любовта присъства в нея. Тя е израстък, уродливост, нелепо допълнение към дневния ред. Напомня ми за онези раздробени номера на улици, които по нормалните критерии на картите не би трябвало да съществуват. По-миналата седмица отидох на следния адрес: Йонг Стрийт № 2041½. Сигурно собственикът на № 2041½ в някакъв момент е решил да продаде малък парцел, на който впоследствие била построена тази полуобозначена, полупризната къща. И все пак в нея съвсем удобно могат да живеят хора и да я наричат дом… Тертулиан твърди, че християнската вяра е истинска, защото е невъзможна. Може би любовта е толкова важна, защото не съществува по необходимост.
Тя е центърът на моя свят. Арменците вярват, че центърът на света е Арарат; само че планината била разделена между три империи, а арменците не получили нищо, ето защо преставам с това сравнение. Обичам те. Отново съм вкъщи и след думите ми няма насмешливо ехо. Je t’aime. Ti amo (със сода). А ако нямахте език, на който да я славословите, бихте направили следното: бихте скръстили ръце в китките, с обърнати навътре длани, бихте допрели скръстените китки до сърцето си (добре де, до средата на гърдите си); после бихте отместили леко ръце напред и бихте ги отворили в посока към любимия. Това е не по-малко красноречиво от думите. Представете си всички възможни нежни вариации, нюансите, постигнати с целунати ръце, срещнати длани и игриви пръсти, чиито заоблени възглавнички носят доказателството за нашата индивидуалност.
Но срещнатите длани заблуждават. Сърцето не е сърцевидно, това е един от проблемите ни. Нима не си представяме някаква симетрична фигура, чиято форма загатва, че любовта събира две половини, две отделности, в едно цяло? Представяме си този изчистен символ изчервен до алено и от вълнение, и от възбуда. Учебниците по медицина не ни разочароват веднага; тук сърцето е начертано така, че прилича на лондонското метро. Аорта, лява и дясна белодробна вена, лява и дясна подключична артерия, лява и дясна коронарна артерия, лява и дясна сънна артерия… изглежда елегантно, целенасочено, стабилна мрежа от помпащи тръбички. Казваме си, че тук кръвта сигурно тече навреме.