Оливия почувства как гръбнакът й се сковава. Повече не се чу нищо от протестите на Доуг или от лековатите съвети на Мат, тъй като той включи следващия слушател. Спомни си с каква лекота сменяше автобусите Мат в Чикаго, макар че не разбираше защо все още споменът бе така болезнен.
Оливия се покри през глава със завивките. Искаше й се да си е в собственото легло. Искаше си живота обратно. Освен това искаше да заспи на мига, а не да лежи будна и да се чуди дали Мат Рансъм наистина си спомняше вкуса й отпреди осем години.
Оливия се протегна, за да изключи радиото, но някаква мазохистична тръпка в нея я накара да продължи да го слуша.
— В ефир сме с Джейсън. Кой е с теб, Джейсън, и какво си ни донесъл?
— Уау! Не мога да повярвам, че се свързах. Всеки път слушам предаването ви.
— Благодаря ти, Джейсън. Майка ти знае ли, че още си буден по това време?
Джейсън се засмя, но Мат беше прав. Слушателят определено звучеше като момче в пубертета.
— Кажи ни какво става на твоя остров.
Джейсън се прокашля притеснено.
— Ами, аз, ъъъ, прекарвам първия ден в размотаване и пиене на бира.
— Ако искаш, представяй си как си седиш под някоя палма и пиеш бира, докато не започнеш да повръщаш, Джейсън, но не съм убеден, че това ще допадне на другите ни слушатели. Така че…
— Чакай! Един сал се приближава към острова.
— Сал?
— Да. Просто няколко дънера, привързани един към друг с въжета с малък навес в единия край. Има и някакъв парцалив плат вместо платно, прикрепен към върлинест клон.
— Много хубаво, Джейсън. А има ли някой на него?
— Ами, не мога да видя дали има някой на сала. О, забелязвам чифт дълги крака, които стърчат изпод навеса!
В паузата Оливия си представи как адамовата ябълка на момчето подскача нагоре-надолу.
— Това е жена!
— Много добре, Джейсън. В теб има потенциал. И коя е корабокрушенката?
— Още не мога да ти кажа, но ето, тя излиза и се изправя. Наистина е висока, нали ме разбирате, като амазонка.
— А, Ксена, принцесата воин.
— Да, висока е като нея, но е руса. Наистина е много странно, но ми е страшно позната, нали ме разбирате…
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, тя е гола, с изключение на онази ивица, като че ли кожена, между краката й. И е почерняла. Цялата. — Гласът на Джейсън се повиши с една октава.
— Сигурно е от плаването на сала без дрехи. — Тонът на Мат беше сух.
— Да, предполагам. Както и да е, тя слиза на брега и виждам, че е в страхотна форма, но е някак по-зряла. Нали ме разбирате, трийсет и няколко годишна.
— Толкова стара?!
Джейсън изобщо не забелязваше сарказма на Мат, но като жена, която щеше да навърши трийсет само след няколко дни, на Оливия хич не й се стори забавно.
— Не мога да повярвам на очите си…
— Джейсън, моля те. Просто ни кажи коя е жената. Повярвай ми, в този момент това е единственото, което хората искат да чуят.
— Ами, много е странно, понеже когато се приближава, се сещам коя е…
— И?
— Е, добре. Надявам се да няма проблем, ако го кажа.
— Не се притеснявай, Джейсън. Стига да не е нещо неприлично, можеш да…
— Тя е онази докторка, която се занимава с главите на хората. Онази, с която сте затворен, доктор О.
— Защо от всички… — промърмори Оливия, сядайки в леглото.
Щракна ключа на лампата и спусна крака на пода.
Силният смях на Мат продъни ушите й. Той се смя в продължение на цели трийсет секунди. Оливия си представи как от очите му потичат сълзи.
— Господи, Джейсън, трябва да призная, че дори не ми хрумна.
Да бе! Оливия скочи от леглото. Две крачки и ръката й вече бе върху топката на вратата.
— Какво богато въображение имаш, синко. Също и слабост към по-възрастните жени. Мога да си представя колко поласкана ще бъде доктор Мур, когато разбере, че владее момчешките фантазии.
Звуците на регето се засилиха, после заглъхнаха, когато Мат отново заговори:
— Благодаря, че сподели своите, Джейсън. Ти ни даде нещо наистина… специално… за което да мислим. Слушате „Мъжки разговор“, където всеки мъж може да бъде себе си.
Когато чу, че се завърта първата реклама, Оливия отвори със замах вратата на спалнята си и тъй като не желаеше да се приближи към камерата, застана на прага и изсъска:
— Какво си мислиш, че правиш?
Мат откъсна поглед от пулта.
— Оливия?!
— Не, Ксена, принцесата воин. Ела тук!
Той стана, заобиколи техниката и дойде при вратата на стаята й.